Общи сведения
|
Село Драгушиново (област София) се намира в Югозападен регион на България и е част от община Самоков.
Основни факти за Село Драгушиново Името на английски: Dragushinovo Местоположение: Югозападен регион Разстояние до столицата: 39.988 km от София Геогр.ширина (Latitude): 42.367N Геогр.дължина (Longitude): 23.55E Надморско равнище: 700 - 999m Област: София Община: Самоков Площ на Село Драгушиново: 15.333km2 (НСИ) Население на Село Драгушиново: 681 жители (към 01/01/2007 - НСИ) Пощенски код на Село Драгушиново: 2008 Телефонен код на Село Драгушиново: 0722 от България, 00359722 от чужбина |
Реклама...
|
Местонахождение, релеф, климат, води, почви, растителен и животински свят
Землището на село Драгушиново заема централните зони на горната (Искърска) част на Самоковската котловина, както и обширни области от преходния планинския масив, който свързва Рила и Ихтиманска средна гора, наречен в географските карти Шипочански рид и именован в местната драгушинска топонимия Главнио рид, а също и източните склонове и билото на намиращата се почти по средата на горната част на самоковската котловина Средна гора (Продановски рид). Релефът е планинско-котловинен, силно пресечен, понижаващ своята надморска височина в посока юг-север.
Самото село Драгушиново е разположено на десния бряг на река Искър, в малка вътрешна котловина, оградена от юг, изток и север със заоблени планински склонове и широко отворена на запад към речната долина на Искъра. Местността, в която се намира селото, носи благозвучния топоним Зимица – т.е. мястото, където след активния икономически сезон са се завръщали да презимуват старите животновъди, земеделци, рудари и древни металурзи. През Драгушиново протича река Матица – наречена с топоном, антипод на извиращата от Рила и течащата малко по на юг река Бистрица. Само до преди по-малко от два века тези реки са били свързани със сложна система от канали и акведукти с дължина над 1,5 километра, изградени по склоновете на Шипочански рид (Главнио рид) и използвани за нуждите на производството на прочутото самоковско желязо. |
Един от символите на Драгушиново
Климатът е с добре изразено планинско влияние – сравнително продължителна зима със средномесечни температури през януари от (-)2° С; (-) 5° С и кратко прохладно лято със средномесечни юлски температури от (+) 22° С; (+) 24° С. Валежите са с пролетно-летен максимум, годишното количество е около 550 л/кв.м. Снежната покривка рядко се задържа през цялата зима дори и по най-закътаните и високо разположени сенчести планински долове. Сланите са възможни както през късната пролет, така и през ранната есен. По долината на Искъра характерно явление е планинският бриз.
Водното богатство на землището на Драгушиново е голямо. Освен Искърът, чиято речна долина по тези места е набраздена с множество вади и канали с антропогенно естество, използвани в миналото за нуждите на железодобива и напояване на тучните |
ливади, от тук извират и протичат редица по-малки реки и потоци, притоци на Искъра – Гръчки дол, Катранджия, Матица, Пиперица... Както и единственият местен приток на Палакария – Крива вада. Твърде интересни са т. нар. топлици – извори на силно минерализирани подпочвени води, намиращи се по тектонските разломи, широко срещани на много места около Драгушиново.
Почвите са главно кафяви горски и алувиално-ливадни – макар и продължително използвани, благодарение на практикуваното хилядолетия екологосъобразно земеделие те все още са запазили своите качества.
Съхранената автентична жива природа и то в продължения на хилядолетия и в условията на активно използване, е нещо, с което може да се гордее всеки драгушинец – все още на немного голямата територия на землището на селото могат да се срещнат представители на всички видове растения и животни, характерни за този географски ареал. Наред с гнездящите тук над 60 двойки бели щъркели, (любими твари на чуждестранните туристи и местните дечица), в закътаните долове в североизточната част на землището биха могли да бъдат срещнати дори и мечки и мечета! Въпреки бракониерската сеч на иглолистни и широколистни дървета най-вече от цигани, все още има съхранени немалки по площ горски масиви от бор, цер, бук, акация.
Почвите са главно кафяви горски и алувиално-ливадни – макар и продължително използвани, благодарение на практикуваното хилядолетия екологосъобразно земеделие те все още са запазили своите качества.
Съхранената автентична жива природа и то в продължения на хилядолетия и в условията на активно използване, е нещо, с което може да се гордее всеки драгушинец – все още на немного голямата територия на землището на селото могат да се срещнат представители на всички видове растения и животни, характерни за този географски ареал. Наред с гнездящите тук над 60 двойки бели щъркели, (любими твари на чуждестранните туристи и местните дечица), в закътаните долове в североизточната част на землището биха могли да бъдат срещнати дори и мечки и мечета! Въпреки бракониерската сеч на иглолистни и широколистни дървета най-вече от цигани, все още има съхранени немалки по площ горски масиви от бор, цер, бук, акация.
