Институции
ЦЪРКВАТА
Църквата "Свети Тодор" в Драгушиново
В Драгушиново църква е имало през цялото време на Османското владичество. Църквата "Свети Тодор" е съградена през 1869 година, като според преданията преди нея на брега на Искъра е имало друга - по-голяма, към която е имало и килийно училище. Понастоящем няма свещеник. В землището на селото съществуват още два храма: Свети Дух в местността "Дабето" и Св. Иван Рилски в местността "Бойов дол".
От създаването си до днес независимо от политическия режим и отсъствието на свещеник църквата не е затваряла врати по празници.
От създаването си до днес независимо от политическия режим и отсъствието на свещеник църквата не е затваряла врати по празници.
УЧИЛИЩЕ
В Драгушиново килийно училище към църквата е имало още по времето на турското владичество. През Възраждането много от по-будните деца се обучавали в модерното Долномахаленско взаимно училище в Самоков. Първоначално училището в селото се е помещавало в една прицърковна пристройка, като след увеличаването на броя на учениците техните занимания се водели и в кафенето на В. Бондов и в една стая в къщата на С. Кабадийски. След Освобождеието се постраява и новата училищна сграда. Училището е закрито по времето на социализма, когато всички учиници от Драгушиново са насочени към градските учебни заведения в Самоков. През времето на соца сградата се ползва като детска градина, а във времето на демокрацията е обявена за приватизация и продадена. В момента пустее и се руши активно.
Читалище
Читалище Драгушиново
Географската близост на село Драгушиново до град Самоков е онази предпоставка, която е била в основата и на голямата етнокултурна близост на техните обитатели. Ето защо по време на Възраждането драгушинци активно се включват в големите обществени движения на българите от Самоковско. Много драгушинци участват в борбата за църковна независимост, намерила своя апогей в изгонването на омразния на всички местни християни подкупен владика – грък Дели Матей. Редица будни деца от селото се обучават в Долномахленското самоковско училище по модерната за епохата „взаимоучителна метода”, въведена като част от просветните реформи, заменили ограмотяването в килийните училища. Жители на Драгушиново се включват в създаването на редица нови институции за българското и самоковско общество, призвани да удовлетворяват народния стремеж към напредък. Една от тези институции е и българското читалище.
По своята същност читалището се явява специфична, уникална, типично българска институция, възникнала в най-мрачната епоха за нашия народ, в която намира отражение невероятната способност на българите за самоорганизация в името на социалния прогрес чрез наука, образование, култура и обществена солидарност. Затова и не е за учудване, че твърде скоро след появата на първото читалище в Свищов, български читалища покриват цялата територия на българските земи.
Самите читалище изпълнявали редица обществени функции. Те били културни средища в по-големите или по-малки български селища, в които се предлагал достъп до достиженията на световната и националната култура, при това за всички. Типични читалищни дейности били предоставянето на книги; изнасянето на сценични постановки – обикновено от местни самодейци, които обаче не се притеснявали да играят и в пиеси на велики световни автори; организирали се концерти; често се правели нравоучителни сказки и четения... Читалищата провеждали и различни ограмотителни и образователни инициативи. Изборният характер на техните ръководни органи стимулирал демократичните нагласи сред българите, а провежданата благотворителната дейност по събиране на средства, (главно за обучение на бедни, но будни български деца в чужбина), укрепвала чувството за общобългарска единна общност.
Едно от тези български читалища с над едновековна история е читалището в село Драгушиново. И то, като останалите читалища по българските земи, било създадено от доброволци и самодейци. Първоначално читалищната дейност се ограничавала с предлагане на читателите от селото на немногото книги – предимно от Пловдивски издателства, които били събирани и дарявани от странстващи из българските предели драгушинци. Книгите били съхранявани в дървен сандък в прицърковната пристройка, а селският свещеник, наред с всички други свои задължения имал и това – да предоставя книги на търсещите ги.
В зората на 20-ти век в читалищната дейност активно се включили големите земеделски водачи на БЗНС в Самоковския край – драгушинците Стоян Кабадийски и Васил Домишляров. Някъде по онова време в Драгушиново било изнесено и първото сценично представление от местни самодейци – това била пиесата на В. Друмев „Нещастната фамилия”. Ролята на дядо Вълко била изиграна по блестящ и неповторим начин от Игнат Домишляров, а в ролята на баба Рада се бил превъплатил Георги Домишляров. Ролевите имена на сценичните герои до такава степен грабнали обществената мисъл, че били превърнати от селските зевзеци в прякори, които следвали реалните личности до гроба им...
Някъде в края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век, в сградата на старото кметство Драгушиново, намирала се малко под днешния мост над р. Искър, било оборудвано за читалищна библиотека специално помещение. Одържавяването на читалищните дейности било съпроводено със значително обогатяване на библиотечния фонд, като книгите достигнали над 200. В съзвучие с идеологическите поръчения за засилена работа със селските маси от трудещи се, читалището в селото организирало кръжоци със задължително участие за младежите, на които, в извънработно време се разяснявала политиката на КПСС и БКП. Наред с това читалището организирало практико-приложни образователни курсове по овощарство, по шев и кройка, по готварство, по ограмотяване на малцината неграмотни хора от селото. Провеждали се кинопрожекции в училищното мазе, често имало и самодейни танцови забави. Като активни читалищни деятели по онова време се открояват Спас Милушев, Димчо Генов, Латинка Тоскова.
Изграждането на новото кметство на село Драгушиново в края на 60-те и началото на 70-те години било свързано с предоставяне на читалището не само на помещения за библиотека, но и на салон за сценични дейности. Книгите в библиотеката се увеличили до около 1500. Библиотеката получавала и много от излизащите в страната вестници и списания. Библиотекар била Иванка Гъркова. Читатели вече били не само почти всички ученици от селото, но и редица по-образовани хора, които търсели предимно трудно намиращите се в книжарниците книги от американски, френски, английски и немски автори. Най-чести посетители на читалищната библиотека били Снежана Генова, Мария Хаджийска, Свилен Попов, Атанас Пандурски. Заслужава да бъде споменат и фактът, че в читалищния киносалон ежеседмично имало прожекции на български и чужди филми, както и били организирани чести, различни по естество сценични представления.
Огромен принос за развитието на читалищната дейност в Драгушиново не само за онова време, но и като цяло, има дългогодишният и талантлив учител Райчо Златев. С негово съдействие бива създаден местен самодеен фолклорен състав, който печели редица награди от своите участия в много национални конкурси. Наред с това, под негово ръководство читалищните дейци от селото вземат активно участие в съхранението на някои уникални фолклорни обичаи, присъщи на българския традиционен начин на живот и отбелязвани чрез съответните ритуали и в Драгушиново. А те са свързани с честването на Коледа с присъщите му „мечкари” и сурвакари; с отбелязването на Васильов ден и пръстенарството с типичните му „проричания за късмет”; със съхранения фолклорен обичай на Йорданов ден за ритуално къпане в Искъра за берекет и здраве на новозадомените невести в селото; с ежегодното търсене и даване на прошка за сторени или несторени прегрешения пред горящата купа на Простени поклади; с празнуването на патронния празник на селската черква – Тодоров ден с единствените в Драгушиново курбани от раци и обяздвания на неоседлани коне; с ежегодното провеждане на селския събор на Богородица.
Всичко това превръща Драгушиново в един уникален, жив и действащ етнографски музей на открито, посещаван ежегодно от много представители на различни медии, като и от обикновени българи, просто изпитващи желание да се докоснат до силата на животворящата и пречистваща връзка с българските корени...
Географската близост на село Драгушиново до град Самоков е онази предпоставка, която е била в основата и на голямата етнокултурна близост на техните обитатели. Ето защо по време на Възраждането драгушинци активно се включват в големите обществени движения на българите от Самоковско. Много драгушинци участват в борбата за църковна независимост, намерила своя апогей в изгонването на омразния на всички местни християни подкупен владика – грък Дели Матей. Редица будни деца от селото се обучават в Долномахленското самоковско училище по модерната за епохата „взаимоучителна метода”, въведена като част от просветните реформи, заменили ограмотяването в килийните училища. Жители на Драгушиново се включват в създаването на редица нови институции за българското и самоковско общество, призвани да удовлетворяват народния стремеж към напредък. Една от тези институции е и българското читалище.
По своята същност читалището се явява специфична, уникална, типично българска институция, възникнала в най-мрачната епоха за нашия народ, в която намира отражение невероятната способност на българите за самоорганизация в името на социалния прогрес чрез наука, образование, култура и обществена солидарност. Затова и не е за учудване, че твърде скоро след появата на първото читалище в Свищов, български читалища покриват цялата територия на българските земи.
Самите читалище изпълнявали редица обществени функции. Те били културни средища в по-големите или по-малки български селища, в които се предлагал достъп до достиженията на световната и националната култура, при това за всички. Типични читалищни дейности били предоставянето на книги; изнасянето на сценични постановки – обикновено от местни самодейци, които обаче не се притеснявали да играят и в пиеси на велики световни автори; организирали се концерти; често се правели нравоучителни сказки и четения... Читалищата провеждали и различни ограмотителни и образователни инициативи. Изборният характер на техните ръководни органи стимулирал демократичните нагласи сред българите, а провежданата благотворителната дейност по събиране на средства, (главно за обучение на бедни, но будни български деца в чужбина), укрепвала чувството за общобългарска единна общност.
Едно от тези български читалища с над едновековна история е читалището в село Драгушиново. И то, като останалите читалища по българските земи, било създадено от доброволци и самодейци. Първоначално читалищната дейност се ограничавала с предлагане на читателите от селото на немногото книги – предимно от Пловдивски издателства, които били събирани и дарявани от странстващи из българските предели драгушинци. Книгите били съхранявани в дървен сандък в прицърковната пристройка, а селският свещеник, наред с всички други свои задължения имал и това – да предоставя книги на търсещите ги.
В зората на 20-ти век в читалищната дейност активно се включили големите земеделски водачи на БЗНС в Самоковския край – драгушинците Стоян Кабадийски и Васил Домишляров. Някъде по онова време в Драгушиново било изнесено и първото сценично представление от местни самодейци – това била пиесата на В. Друмев „Нещастната фамилия”. Ролята на дядо Вълко била изиграна по блестящ и неповторим начин от Игнат Домишляров, а в ролята на баба Рада се бил превъплатил Георги Домишляров. Ролевите имена на сценичните герои до такава степен грабнали обществената мисъл, че били превърнати от селските зевзеци в прякори, които следвали реалните личности до гроба им...
Някъде в края на 40-те и началото на 50-те години на 20 век, в сградата на старото кметство Драгушиново, намирала се малко под днешния мост над р. Искър, било оборудвано за читалищна библиотека специално помещение. Одържавяването на читалищните дейности било съпроводено със значително обогатяване на библиотечния фонд, като книгите достигнали над 200. В съзвучие с идеологическите поръчения за засилена работа със селските маси от трудещи се, читалището в селото организирало кръжоци със задължително участие за младежите, на които, в извънработно време се разяснявала политиката на КПСС и БКП. Наред с това читалището организирало практико-приложни образователни курсове по овощарство, по шев и кройка, по готварство, по ограмотяване на малцината неграмотни хора от селото. Провеждали се кинопрожекции в училищното мазе, често имало и самодейни танцови забави. Като активни читалищни деятели по онова време се открояват Спас Милушев, Димчо Генов, Латинка Тоскова.
Изграждането на новото кметство на село Драгушиново в края на 60-те и началото на 70-те години било свързано с предоставяне на читалището не само на помещения за библиотека, но и на салон за сценични дейности. Книгите в библиотеката се увеличили до около 1500. Библиотеката получавала и много от излизащите в страната вестници и списания. Библиотекар била Иванка Гъркова. Читатели вече били не само почти всички ученици от селото, но и редица по-образовани хора, които търсели предимно трудно намиращите се в книжарниците книги от американски, френски, английски и немски автори. Най-чести посетители на читалищната библиотека били Снежана Генова, Мария Хаджийска, Свилен Попов, Атанас Пандурски. Заслужава да бъде споменат и фактът, че в читалищния киносалон ежеседмично имало прожекции на български и чужди филми, както и били организирани чести, различни по естество сценични представления.
Огромен принос за развитието на читалищната дейност в Драгушиново не само за онова време, но и като цяло, има дългогодишният и талантлив учител Райчо Златев. С негово съдействие бива създаден местен самодеен фолклорен състав, който печели редица награди от своите участия в много национални конкурси. Наред с това, под негово ръководство читалищните дейци от селото вземат активно участие в съхранението на някои уникални фолклорни обичаи, присъщи на българския традиционен начин на живот и отбелязвани чрез съответните ритуали и в Драгушиново. А те са свързани с честването на Коледа с присъщите му „мечкари” и сурвакари; с отбелязването на Васильов ден и пръстенарството с типичните му „проричания за късмет”; със съхранения фолклорен обичай на Йорданов ден за ритуално къпане в Искъра за берекет и здраве на новозадомените невести в селото; с ежегодното търсене и даване на прошка за сторени или несторени прегрешения пред горящата купа на Простени поклади; с празнуването на патронния празник на селската черква – Тодоров ден с единствените в Драгушиново курбани от раци и обяздвания на неоседлани коне; с ежегодното провеждане на селския събор на Богородица.
Всичко това превръща Драгушиново в един уникален, жив и действащ етнографски музей на открито, посещаван ежегодно от много представители на различни медии, като и от обикновени българи, просто изпитващи желание да се докоснат до силата на животворящата и пречистваща връзка с българските корени...