Вече няколко години инициативен комитет, в който участват и много хора от Драгушиново, ценящи природата и искащи да я съхраняват такава, каквато е и в бъдеще, се противопоставя на опитите да се изгради голямо регионално депо за отпадъци на общините Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман в непосредствена близост до Драушиново и град Самоков...
Репортаж на Алфа ТВ
Репортаж на Нова ТВ
Ние сме против превръщането на нашата земя в сметище!
Искаме да запазим:
въздуха чист;
водата чиста;
храната чиста!
Да живеем в хармония с хората, растенията, животните ... защото обичаме природата.
А това тук, долу, е НЕДОПУСТИМО!!!
Фотографиите са направени между гр. Самоков и с. Драгушиново през 2010 г. - силно замърсеният терен започва непосредствено от Самоков и включва останките от бившия завод за детски играчки "Любчо Баръмов" и достига до околовръстното шосе на града - почти до самото Драгушиново.
Както се вижда, картината е апокалиптична!
Както се вижда, картината е апокалиптична!
Специално предаване на "Алфа" ТВ - "Държавата днес", септември 2012 г.
През месец декември 2010 година бе направено специално предаване и на телевизия "СКАТ", посветено на назряващия екологичен проблем.
Прессъобщение
Протестен митинг
срещу идейния проект за изграждане на регионално депо за смет на територията на
община Самоков
На 8 декември 2010 г. от 10,30 ч., във връзка със заседание на експертен съвет по Доклад за ОВОС, пред сградата на РИОСВ София, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, ще се проведе протестен митинг срещу инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него.
Организирането на протестния митинг е продиктувано от наличието на редица фрапиращи нарушения на действащото българско законодателство и европейските екологични норми и стандарти в горецитираното инвестиционно предложение и самия Доклад за ОВОС по него, което, ако бъде реализирано, би довело до сериозно застрашаване на здравето и живота не само на гражданите на община Самоков и гр. Самоков, но и на живеещите в столицата София.
Инвестиционното намерение предвижда изграждането на голямо регионално депо за смет на общините Ихтиман, Костенец, Долна баня и Самоков в непосредствена близост до гр. Самоков и р. Искър, на терен, който е избран в абсолютно несъответствие с действащите национални и европейски екологични норми и стандарти, но пък за сметка на това е свързан с реализирането на скандални заменки на земи на територията на община Самоков.
Самият Доклад за ОВОС съдържа много фактологични неточности, правни несъответствия с действащото законодателство, както дори и правописни грешки, които разкриват не само прибързаност и поръчкова работа на неговите съставители, но са и залегнали в основата на редица напълно погрешни изводи и констатации по отношение на пригодността на разглеждания терен да бъде годен за изграждане на регионално депо за смет. Така например умишлено или не, в него е пропусната р. Искър и нейните по-малки притоци, течащи през територията на бъдещото депо; наличието на подпочвени води, силно замърсени от въздействието на старото сметище и евентуалния бъдещ комулативен ефект и тяхната връзка с язовир Искър – основният вододаен източник за столицата; объркана е посоката на ветровете; не е отчетен ефектът върху защитените животински и растителни видове, включени в Натура 2000, в чиято територия навлиза санитарната зона на бъдещото депо.
С оглед огромната обществена значимост на засегнатия проблем и необходимостта от запознаването на гражданите с неговото естество бихме искали да ви поканим на организирания митинг.
От инициативен комитет
На 8 декември 2010 г. от 10,30 ч., във връзка със заседание на експертен съвет по Доклад за ОВОС, пред сградата на РИОСВ София, гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 136, ще се проведе протестен митинг срещу инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него.
Организирането на протестния митинг е продиктувано от наличието на редица фрапиращи нарушения на действащото българско законодателство и европейските екологични норми и стандарти в горецитираното инвестиционно предложение и самия Доклад за ОВОС по него, което, ако бъде реализирано, би довело до сериозно застрашаване на здравето и живота не само на гражданите на община Самоков и гр. Самоков, но и на живеещите в столицата София.
Инвестиционното намерение предвижда изграждането на голямо регионално депо за смет на общините Ихтиман, Костенец, Долна баня и Самоков в непосредствена близост до гр. Самоков и р. Искър, на терен, който е избран в абсолютно несъответствие с действащите национални и европейски екологични норми и стандарти, но пък за сметка на това е свързан с реализирането на скандални заменки на земи на територията на община Самоков.
Самият Доклад за ОВОС съдържа много фактологични неточности, правни несъответствия с действащото законодателство, както дори и правописни грешки, които разкриват не само прибързаност и поръчкова работа на неговите съставители, но са и залегнали в основата на редица напълно погрешни изводи и констатации по отношение на пригодността на разглеждания терен да бъде годен за изграждане на регионално депо за смет. Така например умишлено или не, в него е пропусната р. Искър и нейните по-малки притоци, течащи през територията на бъдещото депо; наличието на подпочвени води, силно замърсени от въздействието на старото сметище и евентуалния бъдещ комулативен ефект и тяхната връзка с язовир Искър – основният вододаен източник за столицата; объркана е посоката на ветровете; не е отчетен ефектът върху защитените животински и растителни видове, включени в Натура 2000, в чиято територия навлиза санитарната зона на бъдещото депо.
С оглед огромната обществена значимост на засегнатия проблем и необходимостта от запознаването на гражданите с неговото естество бихме искали да ви поканим на организирания митинг.
От инициативен комитет
Черен ден за Самоков и Драгушиново
Днес 8.12.2010 г. милионите тонове боклук се приближиха с още една стъпка към Самоков и Драгушиново. В РИОСВ - София се състоя заседание на екологичната експертна комисия, на което бе одобрен докладът за оценка на въздействието върху околната среда на новото самоковско депо за боклук, същият в който бе посочено, че най-близката река е Палакария.
На заседанието присъстваха представители на различни агенции, МОСВ, кметовете на общините. Беше поканен и наш представител – инж. Любослав Нейчев.
Имахме надежда, че след като са ни поканили, може и да ни чуят, но се оказа че сме се заблуждавали.
Инж. Любослав Нейчев изтъкна подробни аргументи, за това как проектът ще навреди на здравето на населението, беше показано, че отстоянието от населените места е по-малко от допустимото, че изводите в доклада не са съобразени с климатичните особености на Самоковската котловина, релефа на месността, ветровете, подземните и повърхностните течащи води, тежкия здравословен статус в Драгушиново и първи квартал, комутативното замърсяване от старото сметище, въздействието върху населението при евентуални аварии и др. Показахме и подробен снимков материал, но се оказа, че говорим с глухи, а може би и слепи, които предварително са взели решение. Видяхме, че те си вземат заплатите, живеят далече и изобщо не ги е грижа за драгушинци и самоковци.
Изключително остро се изказа и кметът на Драгушиново Петър Дитов, който акцентира на пораженията върху населението от старото сметище, разположено на 2 км. от Драгушиново и много по-голямата опасност от новото, което ще бъде още по-голямо и много по-близо, само на 1 км.
Гласуването приключи с 9 гласа “за”, 1 “против” и 1 "въздържал се". “Против” гласува само представителя на инициативния комитет - инж. Любослав Нейчев, а кметът на Драгушиново Петър Дитов се въздържа и представи писмено обосновка на своето особено мнение, а “за” гласуваха всички представители на агенции и министерства.
След гласуването ръководителите на Самоковската община и писалите доклада си стиснаха усмихнати ръцете, но най-доволни се оказаха представителите на другите заинтересовани общини, които даже се опитаха да обяснят на протестиращите, колко хубаво сметище ще ни направят и колко малко ихтимански и костенецки боклук ще ни докарват.
Докато траеше заседанието, навън, пред сградата на РИОСВ се провеждаше митинг от протестиращите, подкрепен от представители на “За да остане природа в България” и Зелената партия, като в протеста участвуваше и председателят й - Александър Каракачанов.
На заседанието присъстваха представители на различни агенции, МОСВ, кметовете на общините. Беше поканен и наш представител – инж. Любослав Нейчев.
Имахме надежда, че след като са ни поканили, може и да ни чуят, но се оказа че сме се заблуждавали.
Инж. Любослав Нейчев изтъкна подробни аргументи, за това как проектът ще навреди на здравето на населението, беше показано, че отстоянието от населените места е по-малко от допустимото, че изводите в доклада не са съобразени с климатичните особености на Самоковската котловина, релефа на месността, ветровете, подземните и повърхностните течащи води, тежкия здравословен статус в Драгушиново и първи квартал, комутативното замърсяване от старото сметище, въздействието върху населението при евентуални аварии и др. Показахме и подробен снимков материал, но се оказа, че говорим с глухи, а може би и слепи, които предварително са взели решение. Видяхме, че те си вземат заплатите, живеят далече и изобщо не ги е грижа за драгушинци и самоковци.
Изключително остро се изказа и кметът на Драгушиново Петър Дитов, който акцентира на пораженията върху населението от старото сметище, разположено на 2 км. от Драгушиново и много по-голямата опасност от новото, което ще бъде още по-голямо и много по-близо, само на 1 км.
Гласуването приключи с 9 гласа “за”, 1 “против” и 1 "въздържал се". “Против” гласува само представителя на инициативния комитет - инж. Любослав Нейчев, а кметът на Драгушиново Петър Дитов се въздържа и представи писмено обосновка на своето особено мнение, а “за” гласуваха всички представители на агенции и министерства.
След гласуването ръководителите на Самоковската община и писалите доклада си стиснаха усмихнати ръцете, но най-доволни се оказаха представителите на другите заинтересовани общини, които даже се опитаха да обяснят на протестиращите, колко хубаво сметище ще ни направят и колко малко ихтимански и костенецки боклук ще ни докарват.
Докато траеше заседанието, навън, пред сградата на РИОСВ се провеждаше митинг от протестиращите, подкрепен от представители на “За да остане природа в България” и Зелената партия, като в протеста участвуваше и председателят й - Александър Каракачанов.
Възражение
До
Министерството на околната среда и водите
До
Регионално сдружение за управление на отпадъците /РСУО/
На общините Костенец, Долна баня, Ихтиман и Самоков
До
Областен управител на Софийска област
До
Общински съвет –
Самоков
До
Кмета на Община Самоков
ВЪЗРАЖЕНИЕ
Срещу: Доклад на ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”
Въведение
Във връзка с предоставената информация в горецитирания Доклад на ОВОС, събраната, изнесена и надлежно протоколирана информация по време на обсъжданията на същия Доклад на 24. 10. 2010 г. в с. Драгушиново, обл. Софийска и в гр. Самоков, както и наличните данни за природното и социално състояние на региона, обект на проучване, отразено в този доклад, с настоящото ВЪЗРАЖЕНИЕ се изразява несъгласието с изнесената информация в Доклада на ОВОС, поради нейното несъответствие с обективните природни и социални дадености на изследвания регион.
По своята същност Докладът на ОВОС е широкомащабен опит за проучване и анализиране на природните и социални дадености на площадка, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, но като цяло огромният обем систематизирана информация съдържа много неточности, които не само изкривяват научната обективност на цитираните данни, но са и залегнали в основата на напълно погрешни констатации и направени препоръки относно годността на изследвания терен да отговаря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда.
С оглед своевременно забелязаните неточности, отразени в Доклада на ОВОС и разминаващи се в значителна степен с обективните дадености на социалното и природно състояние на площадката, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, в настоящото Възражение ще бъдат посочени някои от основните забелязани несъответствия между изнесената информация в този Доклад и обективните социални и природни дадености на региона.
В структурно отношение Възражението се състои от следните части, свързани с оценки на изнесената специфична информация в Доклада на ОВОС:
Ø Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните ПРИРОДНИ дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
Ø Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните СОЦИАЛНИ дадености, свързани с терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
Ø Несъответствия между НАПРАВЕНИТЕ КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ в Доклада на ОВОС относно годността на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, да отговоря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда и реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Ø Приложения: Експертни становища на дипломирани специалисти относно реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Самото Възражение е насочено към предлагане на безпристрастни и обективни оценки, свързани не само с желанието на гражданите на община Самоков да защитят своето право на екологосъобразен начин на живот и съхранение на наследената чиста околна среда, но и да помогне за намирането на подходящо решение на проблема, свързан с безопасно събиране и съхранение на сметта.
1. Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните ПРИРОДНИ дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”
1.1. Разположение
В Докладът на ОВОС се твърди, че регионалното депо за смет ще отстои на над 1,2 км от най-близките населени места – гр. Самоков и с. Драгушиново. Същевременно – едно по-прецизно измерване на разстоянията между посочения в Доклада терен и включените в съответните териториално-селищни регулационни планове селищни системи на с. Драгушиново и гр. Самоков показва, че има определени обекти – жилищни сгради и стопански постройки, които са разположени на не повече от 850 м от терена, оценен като годен за нуждите на екологосъобразно сметосъбиране и сметосъхранение. Наред с това, близостта на този терен до невключените в селищната регулация къщи на ромски домакинства в източната част на гр. Самоков, които община Самоков по всяка вероятност ни би могла да компенсира с други жилища, а и в самия Доклад на ОВОС не се споменава нищо по въпроса, е още по-голяма – между 400-800 м., което се явява един изключително сериозен проблем по отношение на опазването на здравето и живота на над 7 500 граждани на община Самоков. (Тази констатация би могла да бъде доказана както с теренни измервания, така дори и с елементарна справка с помощта на сателитната система на Google Земя.)
Теренът, обект на оценка в Доклада на ОВОС не само се намира до защитената зона „Палакария” от Натура 2000, но и навлиза в границите на тази територия на места с 50 и повече метра, което може да бъде установено от приложената карта, а и чрез теренни измервания.
В непосредствена близост – на около 500 – 600 м до терена, обект на оценка в Доклада на ОВОС, се намира старото сметище на Самоков, което се използва и в момента и което, дори и да бъде закрито съобразно предвидените екологосъобразни процедури, би имало безспорен негативен акумулативен ефект върху евентуалното съхранение и поддържане на природното и социално равновесие в региона. Понастоящем негативният ефект на това сметище би могъл да бъде проследен в радиус от над 3 км от него.
Ето защо, като цяло, въпреки непосредствената близост до необходимата инфраструктура на шосето Самоков – Ихтиман и прилежащите електропреносни мрежи, изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.2. Релеф и геоложки строеж
В Доклада на ОВОС е направен изводът, че релефът и геоложкият строеж на площадката, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, са подходящи за изграждането на регионалното депо за отпадъци, но един безпристрастен и обективен анализ на действителното състояние на релефа и геоложкия строеж на този терен би разкрил множество несъответствия между направените оценки в Доклада и реалното състояние на терена, които не само разкриват субективизъм и пристрастност към поръчката от страна на авторите на съответните текстове, но са и залегнали в основата на погрешни препоръки и констатации.
Теренът е разположен на надморска височина от около 890 м до около 970 м и представлява дере, затворено от изток, север и запад от планински склонове и широко отворено на юг, където се слива с т. нар. Искърска част на Самоковската котловина, в която са разположени гр. Самоков и с. Драгушиново. Наклонът на релефа се понижава в посока североизток – югозапад, като в най-ниската част на това пространство се намира коритото на река Искър. С оглед тези дадености би могло да се предположи, че при евентуален технологичен срив, би могъл да се образува наситен с вредни емисии въздушен поток, който да достигне и засегне близко находящите се селища Самоков и Драгушиново.
В геоложко отношение теренът е част от масива Шовица с най-висок връх Маркова трапеза (1007 м), спадащ към земната структура на Шипочански рид от Средногорско-Подбалканска подобласт. В по-високите части изпод метаморфни и утаечни скали, (бигори и различни видове пясъчници и глини), се показват основните ядра от магмени скали – т. нар. ларамийски плутониди.
Основните скали, върху които се предвижда да бъде изградено депото за отпадъци са глина и бигор. Слоят от глина намалява своята дебелина от по-ниските към по-високите части на площадката и е с дебелина от около 35 см до 0 см. Бигорите, от своя страна, представляват нагънати пластове, разположени под пластовете от глина и изключително тънката почвена покривка на терена. Поради редица свои качества бигорът е абсолютно неподходяща скала за разполагане върху него на каквито и да е отпадъци – тази скала е шуплеста, водопропусклива, крехка, ронлива. С оглед на даденостите на релефа и геоложкия строеж, теренът се оказва неподходящ за депониране на отпадъци, понеже поради по-високите от средните за страната валежи от дъжд и сняг, при евентуален технологичен срив, би могло да се предположи, че ще бъдат замърсени не само повърхностно течащите, но и подпочвените води, които биха могли да достигнат лесно и изключително бързо до намиращата се само на около два километра река Искър, от където да достигнат и до язовир Искър и да създадат сериозен екологичен проблем.
А тези дадености на релефа и геоложкия строеж на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.3. Климат
В климатично отношение теренът се намира под влиянието на планинската зона на умерено-континенталния климатичен пояс. Средните юлски температури са около 17°-20° С, средните януарски температури са около (-) 2° - (-) 5° С. Сравнително големите температурни амплитуди биха оказали сериозно негативно влияние както върху здравината на материалите, уредите и съоръженията, които биха били изградени и използвани в евентуалното депо за смет, така и върху самата депонирана смет, което би могло да доведе до разрушаване на сметоподдържащите инсталации и неконтролируемо разпръсване на вредни емисии.
Поради котловинния характер на релефа, често срещано явление са температурните инверсии, които са свързани с трайно задържане в ниските приземни слоеве на атмосферата на студен и наситен с вредни емисии по-тежък въздух, което се явява една от предпоставките не само за усещането на неприятната миризма от живеещите граждани на община Самоков в североизточната част на града и в село Драгушиново, но и за бум на заболявания на дихателно-респираторните органи през определени сезони – най-вече късната есен и през зимата.
Средногодишните валежи в областта, в която се намира проучената плащадка са във вид на дъжд и сняг и достигат до около 600 мм, с добре изразен летен максимум. Те са по-високи от средните за страната, а летният максимум често е свързан със значително прииждане на малките реки, протичащи в тази област и достигане на воден стълб с височина до 1-2 м. Това състояние би създало сериозни предпоставки за затлачване на използваните съоръжения и отнасяне на съхраняваните отпадъци в депото към Самоков, Драгушиново и река Искър.
В Доклада на ОВОС е посочена преобладаваща посока на ветровете от запад на изток, което е характерно за територията на България. Същевременно не са отчетени редица особености на местните ветрове, към които спадат както добре познатите планински бризове, така и въздушни течения с локален характер, дължащи се на сложния релеф на терена. Планинските бризове духат ежедневно и са с променлива посока от и към планината, а локалните въздушни течения са с посока от по-високите части на ридовете, по дерето към ниските части на релефа.
Това специфично състояние на движението на въздушните маси би могло лесно да бъде установено чрез теренно измерване на посоката на ветровете, което ще бъде нагледно доказателство за абсолютната необективност на изнесената в Доклада на ОВОС информация.
От своя страна, посоката на преобладаващите ветрове не само би продължила разнасянето на добре познатата неприятна миризма от депото за смет към Самоков и Драгушиново, но и при технологичен срив би създала сериозен екологичен проблем.
А тези климатични дадености на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.4. Води
В Доклада на ОВОС са допуснати редица неточности по отношение на състоянието както на повърхностно течащите води, така и на подпочвените води, които неумишлено или напълно съзнателно, са залегнали в основата на погрешни констатации и препоръки относно годността на изследвания терен да отговаря на екологосъобразните изисквания на идейния проект за депо за смет.
Като най-близка река до проучваната площадка е посочена Палакария, (при това с грешно записано наименование „Паликария”), която всъщност е ляв приток на река Искър и която се намира на около 10 км от съответния терен. (Това би могло лесно да се установи чрез теренни изследвания или дори измерване с помощта на програмата Google Земя.) Умишлено или не в Доклада на ОВОС са пропуснати и река Искър, която тече на около един километър и половина (1,5) км от изследвания терен и която се влива в намиращия се в непосредствена близост язовир Искър – основна вододайна зона за гр. София, както са пропуснати и редица по-малки реки, десни притоци на р. Искър, находящи се в самата площадка или протичащи в непосредствена близост до нея. Това са река Катранджия, която тече през територията, определена като годна за депо за смет и вливаща се в река Гръчки дол, чрез която се влива в р. Искър. Поради летния максимум на валежите и особеностите на силно пресечения релеф, р. Катранджия и р. Гръчки дол често имат значителни прииждания през пролетно-летния сезон с приливни вълни, достигащи до 1,5 – 1,6 м.
С оглед на това, при евентуален технологичен срив на сметосъхраняващите системи, би могло да се предположи, че наситените с вредни емисии води на тези реки биха достигнали до язовир „Искър” и биха създали огромен екологичен проблем за живеещите в гр. София близо два милиона души.
По отношение на подпочвените води в Доклада на ОВОС е записано, че те са на дълбочина 1,5 м под повърхността. Тази констатация също не отговаря на реалното състояние. В ниската част на площадката, подпочвените води излизат на повърхността и образуват обширна заблатена територия, покрита с влаголюбива растителност, като повърхностната вода се оттича по р. Катранджия към р. Гръчки дол и р. Искър. През по-влажните сезони площта на това мочурище се увеличава, а по време на топенето на снеговете и валежите от дъжд, в него се събира водата от склоновите на дерето, предвидено за площадка за регионално депо за смет.
Ето защо, това специфично състояние на повърхностно течащите води и подпочвените води, би имало твърде негативно влияние върху екологичното състояние на района, а и би създало сериозни предпоставки за възникване на болестотворни огнища, които лесно биха достигнали до водите на р. Искър и яз. Искър при евентуален технологичен срив на сметопревозващите и сметосъхраняващите инсталации. С оглед на това и фактът, че язовир Искър се намира на по-малко от десет километра от този терен и е основна вододайна зона за гр. София, би могъл да бъде направен изводът, че този терен не е подходящ за нуждите на екологосъобразно депониране на отпадъци.
А тези дадености на повърхностнотечащите и подпочвените води на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.5. Почви, растителен свят и животински свят
В Доклада на ОВОС са допуснати редица неточности и по отношение на състоянието почвената покривка, растителния свят и животинския свят на терена, обект на проучване и оценка.
Теренът граничи със защитена територия – „Палакария”, част от Натура 2000. На места санитарната зона на площадката навлиза в тази защитена зона с около 50 – 100 м. В землището на село Драгушиново гнездят над 65 двойки бели щъркели, обект на протекция по нормативните разпоредби. Тези птици по време на своето гнездене тук се не само се изхранват и върху цялата територия, предвидена за депо за смет и санитарна зона, но и събират „материали” за изграждане на своите гнезда. До този момент има много примери не само за умрели птици, погълнали отровни храни, но и за заплели се птици в събраните при строежа на гнездата пластмасови торбички и други подобни материали и завършили със смърт.
Като цяло, понастоящем този терен е под силното влияние на все още действащото сметище на гр. Самоков, намиращо се в непосредствена близост в местността „Катранджия”, а това влияние, съчетано със сложността на релефа на терена, е свързано с изключително крехко равновесие между почвената покривка и растителния и животински свят. Комулативният ефект на старото сметище би могъл да бъде проследен както върху засегнатите от киселинните дъждове стволове и корони на дърветата от околните гори, представени от видове като бор, цер, акация, така и върху променения състав на тревната покривка.
Понастоящем върху територията на старото сметище живеят над 70 бездомни, подивели кучета. Те не само се развъждат и увеличават своята популация, но и нанасят сериозни щети както на дивите животни от околността, така и често дори и върху домашните животни, отглеждани в стопанствата на Самоков и Драгушиново. В Доклада на ОВОС този проблем не е засегнат, а неговото решаване налага вземането на спешни и неотложни мерки.
Безспорно наслагването на негативните влияния на старото сметище и евентуалното депо за смет би довело до значително влошаване на екологичното състояние на района.
А тези дадености на почвите, растителния свят и животинския свят на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
2. Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните СОЦИАЛНИ дадености, свързани с терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
2.1. Разположение
В Доклада на ОВОС се твърди, че евентуалното разположение на регионалното депо за смет върху проучената територия би било съобразно изискванията на националното законодателство на Република България и Европейските директиви в сферата на осигуряване на минималните екологични стандарти, гарантиращи необходимото качество на живот на гражданите на община Самоков. Същевременно един обективен анализ на социалната ситуация, която би настъпила в следствие на реализирането на тази идея, буди редица опасения, касаещи както основателни тревоги за епидемологично влошаване на здравословното състояние при евентуални технологични сривове, което би засегнало огромен брой лица и деца, поради неправилния избор на местонахождението на бъдещото регионално депо за смет, така и относно безспорното понижаване на и без това по-ниския в сравнение с другите части на страната социален статус на гражданите на община Самоков при осъществяването на проекта.
Разположението на площадката, предназначена за регионално депо за смет, е в непосредствена близост и над най-гъсто населената, и активно използвана за стопански нужди зона не само в община Самоков, но и сред останалите три общини – Ихтиман, Костенец и Долна баня. В град Самоков, чиито крайни жилищни сгради, макар и извън градската регулация се намират на по-малко от 800 м, живеят около 26 500 души, в село Драгушиново, намиращо се на почти същото разстояние – живеят около 620 души. Площадката, върху която се предвижда да бъде разположено регионалното депо за смет се намира над гр. Самоков и над с. Драгушиново, като също така, протичащите през нея и близо до нея реки, са част от водосборния басейн на река Искър, който се влива в язовир Искър – основния вододаен източник на гр. София, в който живеят около 2 000 000 души. С оглед на това специфично разположение на евентуалното депо би могла да се предположи, че при технологичен срив, на сметопревозващите и сметоподдържащи системи, би настъпил сериозен екологичен проблем, застрашаващ живота и здравето на огромен брой граждани на страната. (А дори и при минимално възможно ниво на риск, това не трябва да бъде допускано.)
С оглед на това би могъл да бъде направен изводът, че изборът на този терен за регионално депо за смет е абсолютно неподходящ!
2.2. Социално-икономически проекции
Демографският статус на населението на гр. Самоков и с. Драгушиново е с твърде влошени характеристики. Наблюдава се траен отрицателен прираст, продължаващ вече 25 години, който се дължи не само на по-високата смъртност от раждаемостта, но и на масовата миграция към столицата и към страните от ЕС и САЩ. Безработицата е много по-висока от средната за страната – над 16%, като основната част от работещите са ангажирани в сферата на туризма, който има сезонен характер, свързан с курорта Боровец. Евентуалното реализиране на идеята за изграждане на регионалното депо за смет на посочената територия би довело до понижаване на качеството на предлаганите туристически услуги не само в КК Боровец, но и в гр. Самоков и с. Драгушиново, би отблъснало част от туристите, вследствие на което би се увеличила безработицата и миграцията на гражданите на община Самоков.
В Доклада на ОВОС е изтъкнато, че земите, влизащи в евентуалната площадка, предназначена за регионално депо за смет, са слабо продуктивни и с много ниски качествени характеристики. Понастоящем изследваната територия в Доклада на ОВОС се използва за пасище на домашни животни на жители на Самоков и Драгушиново. За много от собствениците на тези животни добиваната от тях продукция е свързана с лична консумация, а за най-бедните от тях – дори и с физическо оцеляване. С оглед на това предвидената територия от около 320 декара би лишила огромен брой домакинства от възможността да изхранват домашните си животни, които ще бъдат ликвидирани, а качеството на живот на техните собственици ще бъде значително понижено.
Комулативният ефект от близостта със старото сметище на Самоков безспорно би се отразил и върху качеството на животновъдната и земеделска продукция, предлагана на пазара. Поради своята голяма близост до гъстонаселена урбанизирана територия, районът, в който се предвижда да бъде разположено регионалното депо за смет се използва много по-активно за добив на селскостопанска продукция от редица други земи в, и, извън границите на община Самоков. В условията на общоевропейско стимулиране на екологичната земеделска продукция, евентуалното реализиране на тази идея би довела до трайна неконкурентноспособност на месните производители.
Значително по-голяма от много други подобни площадки, предназначени за депа за смет, е и предвидената в Доклада на ОВОС площ – 320 декара. Отнемането на тази площ от пасищния фонд, използван от селскостопанските производители би намалило и без това ограничаващото се непрекъснато поголовие на домашните животни.
В Доклада на ОВОС също така се налага мнението, че към тази слабо продуктивна земя няма никакъв интерес и едва ли не не става за нищо друго освен за регионално депо за смет. Наред с използването й за пасище, заслужава да бъде отбелязано, че по данни на месния вестник „Седмица” (бр. 183, 2010 г.) още през 2008 г. е изготвен ПУП на въпросния терен, с оглед нуждите на фирма, придобила собственост върху него и желаеща да изгради луксозно вилно селище. Без съгласието на кмета на община Самоков А. Николов, с подписа на неговия заместник инж. Хр. Ярловски, е направена заменка на този терен и така се предопределя неговата битност да бъде предназначен не за вилно селище, а за депо за смет...
2.3. Медико-социални проекции
Макар и изключително важна, информацията, касаеща евентуалното отразяване на реализирането на идейния проект за изграждане на регионално депо за смет върху здравното състояние на жителите на гр. Самоков и с. Драгушиново е предоставена символично.
В Доклада не е отчетен нито ефектът на старото сметище върху здравното състояние на жителите на Самоков и Драгушиново, нито комулативния ефект, който би настъпил под въздействието и на новото регионално депо за смет, нито специфичната здравно-хигиенна култура на определени социални групи, живеещи в гр. Самоков.
Наред с цитирания влошен демографски състав на гражданите на община Самоков, в т.ч. и с. Драгушиново, никъде в Доклада на ОВОС не е споменато за значително по-високата честота от средната за страната на заболяваемост на децата и лицата от болести на дихателно-респираторните пътища, от стомашно-чревния заболявания, от карциноми, в т.ч. и на ларингса. Тези данни биха могли да бъдат лесно доказани при елементарна справка в съответната институция. Една от причините за този факт би могла да бъде отдадена и на въздействието на старото сметище. При условие, че се получи негативен комулативен ефект при евентуалното изграждане на депото за смет, безспорно този здравен статус би се влошил.
Наред с това, евентуалното разположение на регионалното депо за смет в непосредствена близост до ромския квартал на Самоков, (както вече бе казано на около 800 м), чиито жители, обитавайки къщи, изключени от градската регулация са лишени от възможността да ползват течаща вода, градска канализация, ел. мрежа, би довело до сериозни рискове по отношение на опазване на тяхното здраве и живот. А в този квартал живеят над 7500 души, в това число и деца с неизградени хигиенни навици, недохранени, не посещаващи дори и училище.
Ето защо изборът на цитираната площадка за подходяща за изграждане на регионално депо за смет е абсолютно неподходящ.
3. Несъответствия между НАПРАВЕНИТЕ КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ в Доклада на ОВОС относно годността на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, да отговоря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда и реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
С оглед изнесената до тук информация би могъл да бъде направен изводът, че Докладът на ОВОС съдържа редица неточности и неверни данни, които не отговарят на реалното състояние на природните и социални дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”.
Тези неточности и неверни данни са залегнали в основата на направените изводи и препоръки по отношение на годността на този терен да отговаря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда.
Ето защо изборът на цитираната площадка е неподходящ и самият Доклад на ОВОС трябва да бъде отхвърлен като необективен.
В подкрепа на това искане се прилагат:
Приложения: Експертни становища на дипломирани специалисти относно реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Георги Петров Йорданов Инженер химик, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Мария Георгиева Стефанова, ветеринарен лекар, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Гергана Георгиева Стефанова, специалист «Екология и опазване на околната среда», адрес: гр. София, 2008, жк. „Дружба” 2, бл. 509, вх. А, ап. 17
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Иван Гразданов Нейчев, агроном, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот доктор Красимир Станков Василев, лекар, адрес: гр. Самоков, 2000, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Ивелин Георгиев Карагеоргиев, лекар, адрес: гр. София.
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Галя Петрва Карагеоргиева, икономист, адрес: гр. София
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Георги Станилов Хаджийски, магистър социални дейности със специализация «мениджмънт на социалните дейности», адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø СПИСЪЦИ С ПОДПИСИТЕ НА 2024 ЛИЦА, ПОДКРЕПИЛИ ВЪЗРАЖЕНИЕ Срещу „Инвестиционно намерение за „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща плащ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и изготвено задание за обхват и съдържание на оценка въздействието върху околната среда”
(Забележка: Подписката продължава в т.ч. Възражението се подкрепя и от членовете на англоговорящата общност в Самоков.)
Министерството на околната среда и водите
До
Регионално сдружение за управление на отпадъците /РСУО/
На общините Костенец, Долна баня, Ихтиман и Самоков
До
Областен управител на Софийска област
До
Общински съвет –
Самоков
До
Кмета на Община Самоков
ВЪЗРАЖЕНИЕ
Срещу: Доклад на ОВОС на инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”
Въведение
Във връзка с предоставената информация в горецитирания Доклад на ОВОС, събраната, изнесена и надлежно протоколирана информация по време на обсъжданията на същия Доклад на 24. 10. 2010 г. в с. Драгушиново, обл. Софийска и в гр. Самоков, както и наличните данни за природното и социално състояние на региона, обект на проучване, отразено в този доклад, с настоящото ВЪЗРАЖЕНИЕ се изразява несъгласието с изнесената информация в Доклада на ОВОС, поради нейното несъответствие с обективните природни и социални дадености на изследвания регион.
По своята същност Докладът на ОВОС е широкомащабен опит за проучване и анализиране на природните и социални дадености на площадка, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, но като цяло огромният обем систематизирана информация съдържа много неточности, които не само изкривяват научната обективност на цитираните данни, но са и залегнали в основата на напълно погрешни констатации и направени препоръки относно годността на изследвания терен да отговаря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда.
С оглед своевременно забелязаните неточности, отразени в Доклада на ОВОС и разминаващи се в значителна степен с обективните дадености на социалното и природно състояние на площадката, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, в настоящото Възражение ще бъдат посочени някои от основните забелязани несъответствия между изнесената информация в този Доклад и обективните социални и природни дадености на региона.
В структурно отношение Възражението се състои от следните части, свързани с оценки на изнесената специфична информация в Доклада на ОВОС:
Ø Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните ПРИРОДНИ дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
Ø Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните СОЦИАЛНИ дадености, свързани с терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
Ø Несъответствия между НАПРАВЕНИТЕ КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ в Доклада на ОВОС относно годността на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, да отговоря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда и реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Ø Приложения: Експертни становища на дипломирани специалисти относно реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Самото Възражение е насочено към предлагане на безпристрастни и обективни оценки, свързани не само с желанието на гражданите на община Самоков да защитят своето право на екологосъобразен начин на живот и съхранение на наследената чиста околна среда, но и да помогне за намирането на подходящо решение на проблема, свързан с безопасно събиране и съхранение на сметта.
1. Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните ПРИРОДНИ дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”
1.1. Разположение
В Докладът на ОВОС се твърди, че регионалното депо за смет ще отстои на над 1,2 км от най-близките населени места – гр. Самоков и с. Драгушиново. Същевременно – едно по-прецизно измерване на разстоянията между посочения в Доклада терен и включените в съответните териториално-селищни регулационни планове селищни системи на с. Драгушиново и гр. Самоков показва, че има определени обекти – жилищни сгради и стопански постройки, които са разположени на не повече от 850 м от терена, оценен като годен за нуждите на екологосъобразно сметосъбиране и сметосъхранение. Наред с това, близостта на този терен до невключените в селищната регулация къщи на ромски домакинства в източната част на гр. Самоков, които община Самоков по всяка вероятност ни би могла да компенсира с други жилища, а и в самия Доклад на ОВОС не се споменава нищо по въпроса, е още по-голяма – между 400-800 м., което се явява един изключително сериозен проблем по отношение на опазването на здравето и живота на над 7 500 граждани на община Самоков. (Тази констатация би могла да бъде доказана както с теренни измервания, така дори и с елементарна справка с помощта на сателитната система на Google Земя.)
Теренът, обект на оценка в Доклада на ОВОС не само се намира до защитената зона „Палакария” от Натура 2000, но и навлиза в границите на тази територия на места с 50 и повече метра, което може да бъде установено от приложената карта, а и чрез теренни измервания.
В непосредствена близост – на около 500 – 600 м до терена, обект на оценка в Доклада на ОВОС, се намира старото сметище на Самоков, което се използва и в момента и което, дори и да бъде закрито съобразно предвидените екологосъобразни процедури, би имало безспорен негативен акумулативен ефект върху евентуалното съхранение и поддържане на природното и социално равновесие в региона. Понастоящем негативният ефект на това сметище би могъл да бъде проследен в радиус от над 3 км от него.
Ето защо, като цяло, въпреки непосредствената близост до необходимата инфраструктура на шосето Самоков – Ихтиман и прилежащите електропреносни мрежи, изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.2. Релеф и геоложки строеж
В Доклада на ОВОС е направен изводът, че релефът и геоложкият строеж на площадката, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, са подходящи за изграждането на регионалното депо за отпадъци, но един безпристрастен и обективен анализ на действителното състояние на релефа и геоложкия строеж на този терен би разкрил множество несъответствия между направените оценки в Доклада и реалното състояние на терена, които не само разкриват субективизъм и пристрастност към поръчката от страна на авторите на съответните текстове, но са и залегнали в основата на погрешни препоръки и констатации.
Теренът е разположен на надморска височина от около 890 м до около 970 м и представлява дере, затворено от изток, север и запад от планински склонове и широко отворено на юг, където се слива с т. нар. Искърска част на Самоковската котловина, в която са разположени гр. Самоков и с. Драгушиново. Наклонът на релефа се понижава в посока североизток – югозапад, като в най-ниската част на това пространство се намира коритото на река Искър. С оглед тези дадености би могло да се предположи, че при евентуален технологичен срив, би могъл да се образува наситен с вредни емисии въздушен поток, който да достигне и засегне близко находящите се селища Самоков и Драгушиново.
В геоложко отношение теренът е част от масива Шовица с най-висок връх Маркова трапеза (1007 м), спадащ към земната структура на Шипочански рид от Средногорско-Подбалканска подобласт. В по-високите части изпод метаморфни и утаечни скали, (бигори и различни видове пясъчници и глини), се показват основните ядра от магмени скали – т. нар. ларамийски плутониди.
Основните скали, върху които се предвижда да бъде изградено депото за отпадъци са глина и бигор. Слоят от глина намалява своята дебелина от по-ниските към по-високите части на площадката и е с дебелина от около 35 см до 0 см. Бигорите, от своя страна, представляват нагънати пластове, разположени под пластовете от глина и изключително тънката почвена покривка на терена. Поради редица свои качества бигорът е абсолютно неподходяща скала за разполагане върху него на каквито и да е отпадъци – тази скала е шуплеста, водопропусклива, крехка, ронлива. С оглед на даденостите на релефа и геоложкия строеж, теренът се оказва неподходящ за депониране на отпадъци, понеже поради по-високите от средните за страната валежи от дъжд и сняг, при евентуален технологичен срив, би могло да се предположи, че ще бъдат замърсени не само повърхностно течащите, но и подпочвените води, които биха могли да достигнат лесно и изключително бързо до намиращата се само на около два километра река Искър, от където да достигнат и до язовир Искър и да създадат сериозен екологичен проблем.
А тези дадености на релефа и геоложкия строеж на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.3. Климат
В климатично отношение теренът се намира под влиянието на планинската зона на умерено-континенталния климатичен пояс. Средните юлски температури са около 17°-20° С, средните януарски температури са около (-) 2° - (-) 5° С. Сравнително големите температурни амплитуди биха оказали сериозно негативно влияние както върху здравината на материалите, уредите и съоръженията, които биха били изградени и използвани в евентуалното депо за смет, така и върху самата депонирана смет, което би могло да доведе до разрушаване на сметоподдържащите инсталации и неконтролируемо разпръсване на вредни емисии.
Поради котловинния характер на релефа, често срещано явление са температурните инверсии, които са свързани с трайно задържане в ниските приземни слоеве на атмосферата на студен и наситен с вредни емисии по-тежък въздух, което се явява една от предпоставките не само за усещането на неприятната миризма от живеещите граждани на община Самоков в североизточната част на града и в село Драгушиново, но и за бум на заболявания на дихателно-респираторните органи през определени сезони – най-вече късната есен и през зимата.
Средногодишните валежи в областта, в която се намира проучената плащадка са във вид на дъжд и сняг и достигат до около 600 мм, с добре изразен летен максимум. Те са по-високи от средните за страната, а летният максимум често е свързан със значително прииждане на малките реки, протичащи в тази област и достигане на воден стълб с височина до 1-2 м. Това състояние би създало сериозни предпоставки за затлачване на използваните съоръжения и отнасяне на съхраняваните отпадъци в депото към Самоков, Драгушиново и река Искър.
В Доклада на ОВОС е посочена преобладаваща посока на ветровете от запад на изток, което е характерно за територията на България. Същевременно не са отчетени редица особености на местните ветрове, към които спадат както добре познатите планински бризове, така и въздушни течения с локален характер, дължащи се на сложния релеф на терена. Планинските бризове духат ежедневно и са с променлива посока от и към планината, а локалните въздушни течения са с посока от по-високите части на ридовете, по дерето към ниските части на релефа.
Това специфично състояние на движението на въздушните маси би могло лесно да бъде установено чрез теренно измерване на посоката на ветровете, което ще бъде нагледно доказателство за абсолютната необективност на изнесената в Доклада на ОВОС информация.
От своя страна, посоката на преобладаващите ветрове не само би продължила разнасянето на добре познатата неприятна миризма от депото за смет към Самоков и Драгушиново, но и при технологичен срив би създала сериозен екологичен проблем.
А тези климатични дадености на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.4. Води
В Доклада на ОВОС са допуснати редица неточности по отношение на състоянието както на повърхностно течащите води, така и на подпочвените води, които неумишлено или напълно съзнателно, са залегнали в основата на погрешни констатации и препоръки относно годността на изследвания терен да отговаря на екологосъобразните изисквания на идейния проект за депо за смет.
Като най-близка река до проучваната площадка е посочена Палакария, (при това с грешно записано наименование „Паликария”), която всъщност е ляв приток на река Искър и която се намира на около 10 км от съответния терен. (Това би могло лесно да се установи чрез теренни изследвания или дори измерване с помощта на програмата Google Земя.) Умишлено или не в Доклада на ОВОС са пропуснати и река Искър, която тече на около един километър и половина (1,5) км от изследвания терен и която се влива в намиращия се в непосредствена близост язовир Искър – основна вододайна зона за гр. София, както са пропуснати и редица по-малки реки, десни притоци на р. Искър, находящи се в самата площадка или протичащи в непосредствена близост до нея. Това са река Катранджия, която тече през територията, определена като годна за депо за смет и вливаща се в река Гръчки дол, чрез която се влива в р. Искър. Поради летния максимум на валежите и особеностите на силно пресечения релеф, р. Катранджия и р. Гръчки дол често имат значителни прииждания през пролетно-летния сезон с приливни вълни, достигащи до 1,5 – 1,6 м.
С оглед на това, при евентуален технологичен срив на сметосъхраняващите системи, би могло да се предположи, че наситените с вредни емисии води на тези реки биха достигнали до язовир „Искър” и биха създали огромен екологичен проблем за живеещите в гр. София близо два милиона души.
По отношение на подпочвените води в Доклада на ОВОС е записано, че те са на дълбочина 1,5 м под повърхността. Тази констатация също не отговаря на реалното състояние. В ниската част на площадката, подпочвените води излизат на повърхността и образуват обширна заблатена територия, покрита с влаголюбива растителност, като повърхностната вода се оттича по р. Катранджия към р. Гръчки дол и р. Искър. През по-влажните сезони площта на това мочурище се увеличава, а по време на топенето на снеговете и валежите от дъжд, в него се събира водата от склоновите на дерето, предвидено за площадка за регионално депо за смет.
Ето защо, това специфично състояние на повърхностно течащите води и подпочвените води, би имало твърде негативно влияние върху екологичното състояние на района, а и би създало сериозни предпоставки за възникване на болестотворни огнища, които лесно биха достигнали до водите на р. Искър и яз. Искър при евентуален технологичен срив на сметопревозващите и сметосъхраняващите инсталации. С оглед на това и фактът, че язовир Искър се намира на по-малко от десет километра от този терен и е основна вододайна зона за гр. София, би могъл да бъде направен изводът, че този терен не е подходящ за нуждите на екологосъобразно депониране на отпадъци.
А тези дадености на повърхностнотечащите и подпочвените води на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
1.5. Почви, растителен свят и животински свят
В Доклада на ОВОС са допуснати редица неточности и по отношение на състоянието почвената покривка, растителния свят и животинския свят на терена, обект на проучване и оценка.
Теренът граничи със защитена територия – „Палакария”, част от Натура 2000. На места санитарната зона на площадката навлиза в тази защитена зона с около 50 – 100 м. В землището на село Драгушиново гнездят над 65 двойки бели щъркели, обект на протекция по нормативните разпоредби. Тези птици по време на своето гнездене тук се не само се изхранват и върху цялата територия, предвидена за депо за смет и санитарна зона, но и събират „материали” за изграждане на своите гнезда. До този момент има много примери не само за умрели птици, погълнали отровни храни, но и за заплели се птици в събраните при строежа на гнездата пластмасови торбички и други подобни материали и завършили със смърт.
Като цяло, понастоящем този терен е под силното влияние на все още действащото сметище на гр. Самоков, намиращо се в непосредствена близост в местността „Катранджия”, а това влияние, съчетано със сложността на релефа на терена, е свързано с изключително крехко равновесие между почвената покривка и растителния и животински свят. Комулативният ефект на старото сметище би могъл да бъде проследен както върху засегнатите от киселинните дъждове стволове и корони на дърветата от околните гори, представени от видове като бор, цер, акация, така и върху променения състав на тревната покривка.
Понастоящем върху територията на старото сметище живеят над 70 бездомни, подивели кучета. Те не само се развъждат и увеличават своята популация, но и нанасят сериозни щети както на дивите животни от околността, така и често дори и върху домашните животни, отглеждани в стопанствата на Самоков и Драгушиново. В Доклада на ОВОС този проблем не е засегнат, а неговото решаване налага вземането на спешни и неотложни мерки.
Безспорно наслагването на негативните влияния на старото сметище и евентуалното депо за смет би довело до значително влошаване на екологичното състояние на района.
А тези дадености на почвите, растителния свят и животинския свят на терена разкриват, че изборът на цитираната и анализирана площадка в Доклада на ОВОС като годна за евентуалното депо за смет, е базиран върху напълно погрешни данни.
2. Несъответствия между информацията в Доклада на ОВОС и реалните СОЦИАЛНИ дадености, свързани с терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”;
2.1. Разположение
В Доклада на ОВОС се твърди, че евентуалното разположение на регионалното депо за смет върху проучената територия би било съобразно изискванията на националното законодателство на Република България и Европейските директиви в сферата на осигуряване на минималните екологични стандарти, гарантиращи необходимото качество на живот на гражданите на община Самоков. Същевременно един обективен анализ на социалната ситуация, която би настъпила в следствие на реализирането на тази идея, буди редица опасения, касаещи както основателни тревоги за епидемологично влошаване на здравословното състояние при евентуални технологични сривове, което би засегнало огромен брой лица и деца, поради неправилния избор на местонахождението на бъдещото регионално депо за смет, така и относно безспорното понижаване на и без това по-ниския в сравнение с другите части на страната социален статус на гражданите на община Самоков при осъществяването на проекта.
Разположението на площадката, предназначена за регионално депо за смет, е в непосредствена близост и над най-гъсто населената, и активно използвана за стопански нужди зона не само в община Самоков, но и сред останалите три общини – Ихтиман, Костенец и Долна баня. В град Самоков, чиито крайни жилищни сгради, макар и извън градската регулация се намират на по-малко от 800 м, живеят около 26 500 души, в село Драгушиново, намиращо се на почти същото разстояние – живеят около 620 души. Площадката, върху която се предвижда да бъде разположено регионалното депо за смет се намира над гр. Самоков и над с. Драгушиново, като също така, протичащите през нея и близо до нея реки, са част от водосборния басейн на река Искър, който се влива в язовир Искър – основния вододаен източник на гр. София, в който живеят около 2 000 000 души. С оглед на това специфично разположение на евентуалното депо би могла да се предположи, че при технологичен срив, на сметопревозващите и сметоподдържащи системи, би настъпил сериозен екологичен проблем, застрашаващ живота и здравето на огромен брой граждани на страната. (А дори и при минимално възможно ниво на риск, това не трябва да бъде допускано.)
С оглед на това би могъл да бъде направен изводът, че изборът на този терен за регионално депо за смет е абсолютно неподходящ!
2.2. Социално-икономически проекции
Демографският статус на населението на гр. Самоков и с. Драгушиново е с твърде влошени характеристики. Наблюдава се траен отрицателен прираст, продължаващ вече 25 години, който се дължи не само на по-високата смъртност от раждаемостта, но и на масовата миграция към столицата и към страните от ЕС и САЩ. Безработицата е много по-висока от средната за страната – над 16%, като основната част от работещите са ангажирани в сферата на туризма, който има сезонен характер, свързан с курорта Боровец. Евентуалното реализиране на идеята за изграждане на регионалното депо за смет на посочената територия би довело до понижаване на качеството на предлаганите туристически услуги не само в КК Боровец, но и в гр. Самоков и с. Драгушиново, би отблъснало част от туристите, вследствие на което би се увеличила безработицата и миграцията на гражданите на община Самоков.
В Доклада на ОВОС е изтъкнато, че земите, влизащи в евентуалната площадка, предназначена за регионално депо за смет, са слабо продуктивни и с много ниски качествени характеристики. Понастоящем изследваната територия в Доклада на ОВОС се използва за пасище на домашни животни на жители на Самоков и Драгушиново. За много от собствениците на тези животни добиваната от тях продукция е свързана с лична консумация, а за най-бедните от тях – дори и с физическо оцеляване. С оглед на това предвидената територия от около 320 декара би лишила огромен брой домакинства от възможността да изхранват домашните си животни, които ще бъдат ликвидирани, а качеството на живот на техните собственици ще бъде значително понижено.
Комулативният ефект от близостта със старото сметище на Самоков безспорно би се отразил и върху качеството на животновъдната и земеделска продукция, предлагана на пазара. Поради своята голяма близост до гъстонаселена урбанизирана територия, районът, в който се предвижда да бъде разположено регионалното депо за смет се използва много по-активно за добив на селскостопанска продукция от редица други земи в, и, извън границите на община Самоков. В условията на общоевропейско стимулиране на екологичната земеделска продукция, евентуалното реализиране на тази идея би довела до трайна неконкурентноспособност на месните производители.
Значително по-голяма от много други подобни площадки, предназначени за депа за смет, е и предвидената в Доклада на ОВОС площ – 320 декара. Отнемането на тази площ от пасищния фонд, използван от селскостопанските производители би намалило и без това ограничаващото се непрекъснато поголовие на домашните животни.
В Доклада на ОВОС също така се налага мнението, че към тази слабо продуктивна земя няма никакъв интерес и едва ли не не става за нищо друго освен за регионално депо за смет. Наред с използването й за пасище, заслужава да бъде отбелязано, че по данни на месния вестник „Седмица” (бр. 183, 2010 г.) още през 2008 г. е изготвен ПУП на въпросния терен, с оглед нуждите на фирма, придобила собственост върху него и желаеща да изгради луксозно вилно селище. Без съгласието на кмета на община Самоков А. Николов, с подписа на неговия заместник инж. Хр. Ярловски, е направена заменка на този терен и така се предопределя неговата битност да бъде предназначен не за вилно селище, а за депо за смет...
2.3. Медико-социални проекции
Макар и изключително важна, информацията, касаеща евентуалното отразяване на реализирането на идейния проект за изграждане на регионално депо за смет върху здравното състояние на жителите на гр. Самоков и с. Драгушиново е предоставена символично.
В Доклада не е отчетен нито ефектът на старото сметище върху здравното състояние на жителите на Самоков и Драгушиново, нито комулативния ефект, който би настъпил под въздействието и на новото регионално депо за смет, нито специфичната здравно-хигиенна култура на определени социални групи, живеещи в гр. Самоков.
Наред с цитирания влошен демографски състав на гражданите на община Самоков, в т.ч. и с. Драгушиново, никъде в Доклада на ОВОС не е споменато за значително по-високата честота от средната за страната на заболяваемост на децата и лицата от болести на дихателно-респираторните пътища, от стомашно-чревния заболявания, от карциноми, в т.ч. и на ларингса. Тези данни биха могли да бъдат лесно доказани при елементарна справка в съответната институция. Една от причините за този факт би могла да бъде отдадена и на въздействието на старото сметище. При условие, че се получи негативен комулативен ефект при евентуалното изграждане на депото за смет, безспорно този здравен статус би се влошил.
Наред с това, евентуалното разположение на регионалното депо за смет в непосредствена близост до ромския квартал на Самоков, (както вече бе казано на около 800 м), чиито жители, обитавайки къщи, изключени от градската регулация са лишени от възможността да ползват течаща вода, градска канализация, ел. мрежа, би довело до сериозни рискове по отношение на опазване на тяхното здраве и живот. А в този квартал живеят над 7500 души, в това число и деца с неизградени хигиенни навици, недохранени, не посещаващи дори и училище.
Ето защо изборът на цитираната площадка за подходяща за изграждане на регионално депо за смет е абсолютно неподходящ.
3. Несъответствия между НАПРАВЕНИТЕ КОНСТАТАЦИИ, ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ в Доклада на ОВОС относно годността на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”, да отговоря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда и реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
С оглед изнесената до тук информация би могъл да бъде направен изводът, че Докладът на ОВОС съдържа редица неточности и неверни данни, които не отговарят на реалното състояние на природните и социални дадености на терена, обект на интерес от страна на „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков”.
Тези неточности и неверни данни са залегнали в основата на направените изводи и препоръки по отношение на годността на този терен да отговаря на нормативно-регламентираните изисквания в Европейското и Националното законодателство по отношение на минималните екологични стандарти, осигуряващи съхранение и устойчиво развитие на социалната и природната среда.
Ето защо изборът на цитираната площадка е неподходящ и самият Доклад на ОВОС трябва да бъде отхвърлен като необективен.
В подкрепа на това искане се прилагат:
Приложения: Експертни становища на дипломирани специалисти относно реалното негативно въздействие върху социалната и природна среда, което би настъпило в следствие на евентуалното реализиране на идейния проект.
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Георги Петров Йорданов Инженер химик, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Мария Георгиева Стефанова, ветеринарен лекар, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Гергана Георгиева Стефанова, специалист «Екология и опазване на околната среда», адрес: гр. София, 2008, жк. „Дружба” 2, бл. 509, вх. А, ап. 17
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Иван Гразданов Нейчев, агроном, адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот доктор Красимир Станков Василев, лекар, адрес: гр. Самоков, 2000, обл. Софийска
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Ивелин Георгиев Карагеоргиев, лекар, адрес: гр. София.
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Галя Петрва Карагеоргиева, икономист, адрес: гр. София
Ø Становище: Относно изграждане на регионално депо за отпадъци в ПИ 65231.915.100 и доклад за ОВОСот Георги Станилов Хаджийски, магистър социални дейности със специализация «мениджмънт на социалните дейности», адрес: с. Драгушиново, 2008, обл. Софийска
Ø СПИСЪЦИ С ПОДПИСИТЕ НА 2024 ЛИЦА, ПОДКРЕПИЛИ ВЪЗРАЖЕНИЕ Срещу „Инвестиционно намерение за „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща плащ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и изготвено задание за обхват и съдържание на оценка въздействието върху околната среда”
(Забележка: Подписката продължава в т.ч. Възражението се подкрепя и от членовете на англоговорящата общност в Самоков.)
Проектът
Прессъобщение
Проектът „Малко – голямо сметище Самоков” и отношението „власт – граждани” в общината ни
От инициативен комитет
Публикувано във в-к „Седмица”, бр. 92, 2011 г.
Онези, които са наблюдавали излъчените кадри от разгара на кризата със сметосъбирането, сметоизвозването и сметосъхранението в Италия миналото лято, навярно си спомнят как представителите на местната власт в тази страна – кметове на градове, градчета и села не само твърдо стояха в редиците на протестиращите срещу исканията за изграждане на депа за смет в близост до техните населени места, (при това при всички гаранции за законност в една държава, успяла да наложи общосподелената воля за ред, сигурност и законност дори и над най-силната мафия в света), но и правеха открити и ясни изказвания, че не искат нито парите на Европейския съюз, нито тези на централната власт, ако цената е затрупването на техните земи с боклуците на съседните им общини.
Във връзка с наличието на напълно аналогичен проблем и в Самоков, е твърде интересно да бъде разгледано отношението на политико-административната власт на общината в лицето на кмета А. Николов, общинския съвет и общинската администрация към желанието на гражданите на Самоков да живеят в чиста околна среда, намерило изражение в:
Ø Събраните около 5000 подписа на дееспособни граждани на общината срещу идейния проект да се прави голямо регионално сметище на територията на община Самоков;
Ø В множеството протести срещу поредната абсурдна идея на общинските управници;
Ø В големия митинг, на който се събраха повече граждани дори и от чалга – концертите, които се организират от местните партийни структури по изборно време;
Ø В десетките други инициативи – от водените съдебни дела, до множеството статии и предавания в местни и централни медии за внасяне на яснота за този, по стара олигархична традиция, дълбоко засекретяван проблем...
При цялата конспиративност, присъща между другото на всяко олигархично управление, тактиката на корифеите на местната власт за реализиране на това абсурдно до налудност намерение е не особено сложна за разгадаване и за описание:
1. Информационно затъмнение – явно в началото се е разчитало без много, много гласност да бъдат отново измамени и поставени пред свършен факт гражданите на общината – т.е. „видите ли ония – „лошите” от София го направиха, а от нас нищо не зависеше...”
Оказа се обаче, че неистовото желание на местната власт да скрие поредната скандална заменка на общински земи под милионите тонове местен и внасян от съседните общини боклук и тарикатски да се домогне и до милионите евра от съответния Европейски структурен фонд, потвърждавайки за пореден в път в сто и кусур годишното „славно комунистическо управление” на нашето изстрадало градче достоверността на думите на великия руски писател Ф. Достоевски, че „всички тия отчаяни социалисти и комунисти са същевременно и невероятни скъперници; интересчии и собственици и дори нещо повече, колкото по-голям социалист е, колкото по-далеч отива, толкова повече държи на собствеността си...”, този път не мина! Създаде се повече или по-малко силно гражданско движение, което започна открити и почтени действия срещу абсурдното намерение на местната олигархия и нейните лакеи.
2. Пълно несъобразяване с общественото мнение – в пословичен за олигархичния модел на управление стил „кучето си лае, керванът си върви.”
Типично по олигархически радетелите за реализирането на абсурдното инвестиционно намерение се опитаха още в началото на започнатата процедура да подминат с хладно безразличие общественото желание за противопоставяне. Нещо повече, колкото повече се засилваха протестните действия, толкова повече усилия влагаха местните властници за подценяване на тези действия. В тази насока отново бяха пуснати в действие всички добре познати средства: 1. Медийно затъмнение. 2. Неравноправност при отразяването на действията на двете страни от местните медии – скъпо заплащане на всяка изява, насочена към внасяне на яснота от гражданското движение против идейния проект и бълване на всевъзможна информация в подкрепа на реализацията му от местните власти. 3. Открити лъжи за всичко, касаещо това инвестиционно намерение. 4. Не съобразяване дори и с действащите закони чрез „чисто психични” способи.
3. Лобиране...
Макар и скрити зад тази езикова заемка в съвременния български език, механизмите на функциониране на прокарването на определени общностни и чисто лични интереси, са добре познати дори и на неблестящите с особени интелектуални качества представители на местната самоковска олигархия. Те бяха задвижени и при това инвестиционно намерение – лични контакти; партийни връзки; използване на скрита информация; и какво ли още не, можещо да бъде обобщено чрез друга една езикова заемка – турцизма в нашия език „рушветчийство”...
4. Размиване на отговорността – макар, че демократичното управление има един ясен и открит принцип – лична отговорност на овластеното по силата на избирателния вот лице пред неговите работодатели – гражданите, които са го избрали, и в този случай бе използвана една мърлява система за размиване на отговорността за взетото абсурдно решение за реализиране на инвестиционното намерение за сметището.
Така например, председателят на регионалното сдружение за управление на отпадъците регион Костенец - кметът на община Самоков А. Николов твърди, че изпълнява волята на един колективен орган – общински съвет Самоков, чиито представители, призвани наред с всичко друго да бъдат и коректив на кметската власт, пък казват, че били подведени при съответните единодушни гласувания „за” от съответните свои комисии от „висококвалифицирани” специалисти, които пък изтъкват, че били подведени от предоставената им информация от общинската администрация, работещите в която пък казват, че си вършат работата и правят онова, което им наредят гореописаните. С други думи – един типичен Circulus vitiosus, лат. омагьосан кръг, където не е ясно нито кой какво прави, нито каква отговорност носи.
5. Сплашвания – и този типичен олигархичен управленски прийом не бе подминат.
Първата група от сплашвания са свързани със спекулиране с добре познатата икономическа аксиома, че по начало хората обичат повече да вземат, а не да дават. В този контекст бяха избълвани безброй глупости, че „видите ли, ако не се направело сметището тук – почти в дворовете ни, сме щели да плащаме огромни такси смет поради разходите за извозването на генерирания от нас боклук – представете си, чак в Карлово и дори някъде към Свиленград.” Абсурдното е, че се пренебрегват както разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, ясно регламентиращи съответните такси според вида населено място, така и отговорността на местния Общински съвет, оторизиран да взема съответните решения. Нещо повече. Говорейки се, колко много боклук на глава от населението изхвърля средностатистическия самоковец и затова – принуден да плаща сравнително високи такси смет, изобщо не се и споменава за съвсем умишленото изключване на ромската общност, която за последните осем години вече наброява повече от една трета от населението на Самоков, както от съществуващата система на сметосъбиране, така и от системата за заплащане на дължимите по силата на действащите закони от всички български граждани такси смет. Твърде уникални бяха и чисто психичните, абсурдни до крайност заплахи, отправяни към хора от инициативния комитет от „отговорен местен фактор”, който за пореден път отново доказа, че всеки привнася в дейността си своята същност – дори и комплексите си, а в конкретния случай – използването на предоставената власт за странно изглеждащо от нормална гледна точка реализиране на някакви лични отмъщения.
6. Изместване на проблема.
Макар, че се подписа в списъка на лицата, които се против изграждането на новото огромно сметище се оказа, че кметът на община Самоков не е бил против, а бил за завод за преработка на боклук. В този смисъл пък изглежда твърде странно защо е отклонено инвестиционното предложение, направено преди 3-4 години за изграждане на такова съоръжение в Самоков? Както и не по-малко странното – подето навярно от местни бивши ОФ деятели тиражиране на махленски слухове, че нямало да се прави сметище, а завод. И тези слухове – макар и абсолютна лъжа, се разпространяваха с охота и се представяха като поредното бъдещо хубаво нещо, което щяло да се направи от местната управа за Самоков – макар, че всички говорещи са свидетели на красноречивия факт, какво направи същата тази управа със съществувалите заводи – „Л. Баръмов”, „Мусала”, месопреработвателен комбинат „Родопа”, „ЗРТ”...
7. Протакване.
В условията на олигархично управление не е за учудване, че дори и изискването на елементарен документ по силата на задължителните разпоредби на действащото законодателство, е свързано с изразходване на огромно количество време и психо-физиологична енергия, особено, когато изискващите го лица могат да го използват срещу системата. В този аспект местната политико-икономическа олигархия – т. нар. с други думи „лява буржоазия с комунистически възгледи” и нейните административни лакеи отново доказаха огромния си опит и умения. Получаването на всяка справка за „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него, бе свързано с невероятни усилия поради умишлени спънки от политико-административната власт на община Самоков.
8. Подценяване на потенциалната екологична заплаха.
А в този аспект тиражираните умотворения са достойни да бъдат вписани в класиката на човешкото двуличие и дори глупост. Защото да се твърди, че боклукът е хубаво нещо и че, голямото сметище щяло да бъде за предпочитане пред например създаване на някой крайградски парк, или дори пред съществуващото пасище на съответния терен, твърде двулично предназначен за изграждане на луксозно вилно селище в санитарната зона на действащото общинско сметище, при това с издаден подробен устройствен план (ПУП) със съдействието на бившия зам. кмет инж. Хр. Ярловски, преди да му бъде отредено да стане обект на заменка заради намерението да се прави голям регионален боклукчарник, е абсурдно до трагичност.
*****
Безспорно след като за около един век управата на „славния град на първата комуна не само в България, но и на Балканите”, успя да превърне Самоков от най-богатия и процъфтяващ буржоазен град в Европейската част на Отоманската империя в западащо, изостанало градче, което държи челните класации единствено по бедността на своите обитатели, по безработица и по битова, а и друга недоказана престъпност; след като през последния четвърт век успя да прогони нормалните, млади, жизнени самоковци към по-добре управляваните наши градове, повечето от които в не чак до там далечното минало са били далеч зад Самоков по всякакви класации, днес полага огромни усилия да лумпенизира и последните нормално мислещи самоковци – подписали се против ненормалната идея за изграждането на регионалното сметище. Защото човек трябва да бъде лумпен, за да мисли, че Доброто е лошо, само защото неговият олигарх му е казал така.
А, че сметищата навсякъде по света са лошо нещо не подлежи на никакво съмнение!
От инициативен комитет
Публикувано във в-к „Седмица”, бр. 92, 2011 г.
Онези, които са наблюдавали излъчените кадри от разгара на кризата със сметосъбирането, сметоизвозването и сметосъхранението в Италия миналото лято, навярно си спомнят как представителите на местната власт в тази страна – кметове на градове, градчета и села не само твърдо стояха в редиците на протестиращите срещу исканията за изграждане на депа за смет в близост до техните населени места, (при това при всички гаранции за законност в една държава, успяла да наложи общосподелената воля за ред, сигурност и законност дори и над най-силната мафия в света), но и правеха открити и ясни изказвания, че не искат нито парите на Европейския съюз, нито тези на централната власт, ако цената е затрупването на техните земи с боклуците на съседните им общини.
Във връзка с наличието на напълно аналогичен проблем и в Самоков, е твърде интересно да бъде разгледано отношението на политико-административната власт на общината в лицето на кмета А. Николов, общинския съвет и общинската администрация към желанието на гражданите на Самоков да живеят в чиста околна среда, намерило изражение в:
Ø Събраните около 5000 подписа на дееспособни граждани на общината срещу идейния проект да се прави голямо регионално сметище на територията на община Самоков;
Ø В множеството протести срещу поредната абсурдна идея на общинските управници;
Ø В големия митинг, на който се събраха повече граждани дори и от чалга – концертите, които се организират от местните партийни структури по изборно време;
Ø В десетките други инициативи – от водените съдебни дела, до множеството статии и предавания в местни и централни медии за внасяне на яснота за този, по стара олигархична традиция, дълбоко засекретяван проблем...
При цялата конспиративност, присъща между другото на всяко олигархично управление, тактиката на корифеите на местната власт за реализиране на това абсурдно до налудност намерение е не особено сложна за разгадаване и за описание:
1. Информационно затъмнение – явно в началото се е разчитало без много, много гласност да бъдат отново измамени и поставени пред свършен факт гражданите на общината – т.е. „видите ли ония – „лошите” от София го направиха, а от нас нищо не зависеше...”
Оказа се обаче, че неистовото желание на местната власт да скрие поредната скандална заменка на общински земи под милионите тонове местен и внасян от съседните общини боклук и тарикатски да се домогне и до милионите евра от съответния Европейски структурен фонд, потвърждавайки за пореден в път в сто и кусур годишното „славно комунистическо управление” на нашето изстрадало градче достоверността на думите на великия руски писател Ф. Достоевски, че „всички тия отчаяни социалисти и комунисти са същевременно и невероятни скъперници; интересчии и собственици и дори нещо повече, колкото по-голям социалист е, колкото по-далеч отива, толкова повече държи на собствеността си...”, този път не мина! Създаде се повече или по-малко силно гражданско движение, което започна открити и почтени действия срещу абсурдното намерение на местната олигархия и нейните лакеи.
2. Пълно несъобразяване с общественото мнение – в пословичен за олигархичния модел на управление стил „кучето си лае, керванът си върви.”
Типично по олигархически радетелите за реализирането на абсурдното инвестиционно намерение се опитаха още в началото на започнатата процедура да подминат с хладно безразличие общественото желание за противопоставяне. Нещо повече, колкото повече се засилваха протестните действия, толкова повече усилия влагаха местните властници за подценяване на тези действия. В тази насока отново бяха пуснати в действие всички добре познати средства: 1. Медийно затъмнение. 2. Неравноправност при отразяването на действията на двете страни от местните медии – скъпо заплащане на всяка изява, насочена към внасяне на яснота от гражданското движение против идейния проект и бълване на всевъзможна информация в подкрепа на реализацията му от местните власти. 3. Открити лъжи за всичко, касаещо това инвестиционно намерение. 4. Не съобразяване дори и с действащите закони чрез „чисто психични” способи.
3. Лобиране...
Макар и скрити зад тази езикова заемка в съвременния български език, механизмите на функциониране на прокарването на определени общностни и чисто лични интереси, са добре познати дори и на неблестящите с особени интелектуални качества представители на местната самоковска олигархия. Те бяха задвижени и при това инвестиционно намерение – лични контакти; партийни връзки; използване на скрита информация; и какво ли още не, можещо да бъде обобщено чрез друга една езикова заемка – турцизма в нашия език „рушветчийство”...
4. Размиване на отговорността – макар, че демократичното управление има един ясен и открит принцип – лична отговорност на овластеното по силата на избирателния вот лице пред неговите работодатели – гражданите, които са го избрали, и в този случай бе използвана една мърлява система за размиване на отговорността за взетото абсурдно решение за реализиране на инвестиционното намерение за сметището.
Така например, председателят на регионалното сдружение за управление на отпадъците регион Костенец - кметът на община Самоков А. Николов твърди, че изпълнява волята на един колективен орган – общински съвет Самоков, чиито представители, призвани наред с всичко друго да бъдат и коректив на кметската власт, пък казват, че били подведени при съответните единодушни гласувания „за” от съответните свои комисии от „висококвалифицирани” специалисти, които пък изтъкват, че били подведени от предоставената им информация от общинската администрация, работещите в която пък казват, че си вършат работата и правят онова, което им наредят гореописаните. С други думи – един типичен Circulus vitiosus, лат. омагьосан кръг, където не е ясно нито кой какво прави, нито каква отговорност носи.
5. Сплашвания – и този типичен олигархичен управленски прийом не бе подминат.
Първата група от сплашвания са свързани със спекулиране с добре познатата икономическа аксиома, че по начало хората обичат повече да вземат, а не да дават. В този контекст бяха избълвани безброй глупости, че „видите ли, ако не се направело сметището тук – почти в дворовете ни, сме щели да плащаме огромни такси смет поради разходите за извозването на генерирания от нас боклук – представете си, чак в Карлово и дори някъде към Свиленград.” Абсурдното е, че се пренебрегват както разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, ясно регламентиращи съответните такси според вида населено място, така и отговорността на местния Общински съвет, оторизиран да взема съответните решения. Нещо повече. Говорейки се, колко много боклук на глава от населението изхвърля средностатистическия самоковец и затова – принуден да плаща сравнително високи такси смет, изобщо не се и споменава за съвсем умишленото изключване на ромската общност, която за последните осем години вече наброява повече от една трета от населението на Самоков, както от съществуващата система на сметосъбиране, така и от системата за заплащане на дължимите по силата на действащите закони от всички български граждани такси смет. Твърде уникални бяха и чисто психичните, абсурдни до крайност заплахи, отправяни към хора от инициативния комитет от „отговорен местен фактор”, който за пореден път отново доказа, че всеки привнася в дейността си своята същност – дори и комплексите си, а в конкретния случай – използването на предоставената власт за странно изглеждащо от нормална гледна точка реализиране на някакви лични отмъщения.
6. Изместване на проблема.
Макар, че се подписа в списъка на лицата, които се против изграждането на новото огромно сметище се оказа, че кметът на община Самоков не е бил против, а бил за завод за преработка на боклук. В този смисъл пък изглежда твърде странно защо е отклонено инвестиционното предложение, направено преди 3-4 години за изграждане на такова съоръжение в Самоков? Както и не по-малко странното – подето навярно от местни бивши ОФ деятели тиражиране на махленски слухове, че нямало да се прави сметище, а завод. И тези слухове – макар и абсолютна лъжа, се разпространяваха с охота и се представяха като поредното бъдещо хубаво нещо, което щяло да се направи от местната управа за Самоков – макар, че всички говорещи са свидетели на красноречивия факт, какво направи същата тази управа със съществувалите заводи – „Л. Баръмов”, „Мусала”, месопреработвателен комбинат „Родопа”, „ЗРТ”...
7. Протакване.
В условията на олигархично управление не е за учудване, че дори и изискването на елементарен документ по силата на задължителните разпоредби на действащото законодателство, е свързано с изразходване на огромно количество време и психо-физиологична енергия, особено, когато изискващите го лица могат да го използват срещу системата. В този аспект местната политико-икономическа олигархия – т. нар. с други думи „лява буржоазия с комунистически възгледи” и нейните административни лакеи отново доказаха огромния си опит и умения. Получаването на всяка справка за „инвестиционно предложение „Изграждане на регионално депо за отпадъци, в ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024м2 в землището на гр. Самоков” и Доклада за ОВОС по него, бе свързано с невероятни усилия поради умишлени спънки от политико-административната власт на община Самоков.
8. Подценяване на потенциалната екологична заплаха.
А в този аспект тиражираните умотворения са достойни да бъдат вписани в класиката на човешкото двуличие и дори глупост. Защото да се твърди, че боклукът е хубаво нещо и че, голямото сметище щяло да бъде за предпочитане пред например създаване на някой крайградски парк, или дори пред съществуващото пасище на съответния терен, твърде двулично предназначен за изграждане на луксозно вилно селище в санитарната зона на действащото общинско сметище, при това с издаден подробен устройствен план (ПУП) със съдействието на бившия зам. кмет инж. Хр. Ярловски, преди да му бъде отредено да стане обект на заменка заради намерението да се прави голям регионален боклукчарник, е абсурдно до трагичност.
*****
Безспорно след като за около един век управата на „славния град на първата комуна не само в България, но и на Балканите”, успя да превърне Самоков от най-богатия и процъфтяващ буржоазен град в Европейската част на Отоманската империя в западащо, изостанало градче, което държи челните класации единствено по бедността на своите обитатели, по безработица и по битова, а и друга недоказана престъпност; след като през последния четвърт век успя да прогони нормалните, млади, жизнени самоковци към по-добре управляваните наши градове, повечето от които в не чак до там далечното минало са били далеч зад Самоков по всякакви класации, днес полага огромни усилия да лумпенизира и последните нормално мислещи самоковци – подписали се против ненормалната идея за изграждането на регионалното сметище. Защото човек трябва да бъде лумпен, за да мисли, че Доброто е лошо, само защото неговият олигарх му е казал така.
А, че сметищата навсякъде по света са лошо нещо не подлежи на никакво съмнение!
