Битът на драгушинци
В суровите години на османското владичество животът на драгушинци в периферията на град Самоков - с присъщото му значително инородно население от турци, цигани, евреи, арнаути, гърци…, е формирал у тях могъщ стремеж за съхранение на християнската вяра и българския дух, както и сплотеност и свободолюбие. Трудолюбиви, предприемчиви и дисциплинирани, с логическо мислене и немалки технически умения, в миналото те са били не само изкусни животновъди и земеделци, но и прочути майстори по видните и самоковите, дали в османско време името на близко възникналия град.
След Освобождението през 1878 год. присъщото трудолюбие и предприемчивост на драгушинци кара обитателите на близки и далечни градчета и селца кога на шега, кога сериозно, да прикачат към названието на тяхното село немскоезичната наставка "бург" (burg, крепост, град) - сякаш атавистичен спомен за онези техни предци, които са усвоили от саксонските рудари базираните върху водната енергия средновековни технологии за добив на висококачествено желязо.
Принудителната модернизация на българското общество, осъществена през времето на комунизма до голяма степен промени не само ежедневната трудова дейност хората от Драгушиново, не само техните традиции и обичаи, но и цялостния им начин на живот и светоглед. През този период в голямата си част драгушинци станаха от селяни - работници-пролетарии. Атеизмът замени християнството в тяхното колективно съзнание. Връзката между поколенията бе разрушена... Дори и съхранените традиции и обичаи придобиха много по-различен смисъл.
ОБИЧАИТЕ НА ХОРАТА ОТ ДРАГУШИНОВО
Макар и твърде синкретични традициите и обичаите на хората от Драгушиново са поддържали устоите на православното християнство през хилядолетията. И в тази своя същност, те по свой начин следват християнския календар.
Честването на Рождество Христово или Коледа, както и в целия християнски свят започва на 24 януари - Бъдни вечер. На този ден, както и по време на другите празници, още сутринта се пали кандилото в къщата. В съзвучие с основополагащите идеи на християнството за всеобщо равенство на хората пред Бога, и в Драгушиново вечерта се поднасят постни ястия, нечетен брой - 3; 5; 7 и пр., които се сервират върху домашно тъкана черга, застлана върху слама. Най-възрастният мъж казва молитвата "Отче наш", разчупва обредната пита, върху която на символичен двор, ограден във вид на конска подкова, най-възрастната жена е нарочила с тестени символи важните неща в живота на семейството - домочадието, къщата, домашните животни, плодните дървета и пр., след което раздава коматите по старшинство - от най-възрастния до най-младия.
До скоро, когато в селото все още имаше по няколко поколения (и най-вече малки дечица) в една къща, а и се отглеждаха и животни, дядовците слагаха в една торба орехи, лешници и други ядки, палеха домашно направена восъчна свещ и с малките деца обикаляха кошарата с кравите и конете, обора на овцете и козите, дори и градината с дърветата и поздравяваха тези живи твари за раждането на Спасителя с думите: "Добро вечер, честит ви Бъдни вечер!" Етнографски погледнато в този обичай прозира древната тракийска вяра в безсмъртието на всемирната душа, изпълваща всичко живо и "приспособена" незнайно от кога за нуждите на християнството...
На Коледа (изместено по някое време на Нова година) и в Драгушиново по домовете минават т. нар. "Мечкари" - кукери, облечени в специфични кожени костюми и окичени със звънци, както и суровакари.
БОГОЯВЛЕНИЕ /ЙОРДАНОВДЕН
Богоявление (Йорданов ден) се чества на 6 януари. На този ден, облечени в празнични народни носии, новозадомените в Драгушиново невести, заедно със своите близки отиват на Искъра, където придружени от своя девер се къпят в реката. Този обичай се спазваше и по времето на социализма, когато официални и неофициални забрани тегнеха върху спазването на повечето християнски ритуали...
Празнуване на Богоявление - Йордановден в Драгушиново
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
Известно е, че съвместният живот на едно място винаги поражда напрежение в междучовешките взаимоотношения. Именно за това съществуват много психо-социални методи за възстановяване на личностната и междучовешката хармония. А в християнството опрощението е едно от основополагащите начала. В Драгошиново на Сирни заговезни (простени поклади) юношите правят купа от хвойна (смрика), както и "оратняци" - в разцепена лескова пръчка се слага малко слама. Вечерта се пали купата и присъстващите се прощават един с друг. Децата палят "оратняците" си, въртят ги и шеговито подвикват: "Ората, купата, дай ми чичо момата, оти ке ти запалим брадата!" След като изгорят хвойните, млади и стари прескачат жаравата и догарящия огън
ТОДОРОВДЕН
Тодоров ден - поради факта, че това е патронният празник на църквата "Свети Тодор" в Драгушиново този празник тук има особен смисъл. Наред с провежданите състезания по езда на неоседлани коне, нещо което се практикува навсякъде, където се е разселил прабългарския народ - от Адриатика до отвъд Волга, в Драгушиново този празник се отбелязва и с приготвянето на курбан от раци - т. нар. "рачник". Според местните предания, след като бил съграден и изографисан храмът и дошло време за освещаване се оказало, че са настъпили Великите пости, когато е недопустимо да се яде каквото и да е месо, а дори и месни продукти. Явно повлияни от турските обичаи по онова време да няма празник без курбан (т.е. жертвоприношение на животно), местните нотабили дълго размишлявали и накрая стигнали до извода, че речният рак (Atticus attacks, вид омар) е най-постен, а и "кръвта му била бяла" и взели мъдрото решение във всяка къща да се прави курбан от раци. Рачникът се приготвя от раци, ориз, много подправки и олио, които се пекат.
Благовещение
Благовещение – чества се на 25 март. Честването на този празник започва в късния следобед на предишния ден, когато момчетата обикалят къщите и дворовете и извършват своеобразен заклинателен ритуал за прогонване на злите сили. Дрънчейки с различни метални предмети те подвикват: „Бегайте змии и гущери от долу идат татари, ке ви мерат с кантаре...” На 25 март се месят сладки питки, а децата ги търкалят по ридовете около селото.
Великден
Великден е най-големият празник за православните християни и отбелязва разпятието, смъртта и Възкресението на Спасителя Христос. Чества се през месец април. На Велики четвъртък във всяка къща се боядисват яйца. А вечерите между четвъртък и петък, петък и събота и събота и неделя, има служба в църквата.
Краят на последващите Великден пости се отбелязва с печено агне и яйца. В Драгушиново и този празник се честваше и през цялото време на социализма.
Краят на последващите Великден пости се отбелязва с печено агне и яйца. В Драгушиново и този празник се честваше и през цялото време на социализма.
СВЕТИ ГЕОРГИ / ГЕРГЬОВДЕН
Гергьовден - този традиционен за животновъдите празник се чества и в Драгушиново на 6 май. Както и на другите места в страната, и тук обичаят е свързан със заколване на агне във всеки дом и религиозно освещаване на самия ритуал...
Свети Дух
В миналото, по време на Османското владичество, когато огромната част от драгушинци са се занимавали с рудодобив и железопроизводство, този празник е бил честван с пищни тържества в местността "Кръсто", където са се събирали хора от близо и далече - и от по-близките Самоков, Злокучане и Широки дол, а и от Ново село, Шипочане и дори Ихтиманско... Това е бил патронният празник на рударите, а самият Свети Дух е един от символите на средновековна България. Празникът е с променяща се дата в началото на месец юни.
Успение на Света Богородица
Празникък Успение на Света Богородица има особено значение за Драгушиново, защото на него се чества и селският събор. Самият събор се провежда през последната неделя на месец август. На празника се прави курбан, събират се драгушинци и гости на селото от близо и далеч, има веселби и хора...
*****
Разбира се, тук биха могли да бъдат споменати още редица празници в Драгушиново. Би могло да се говори много и за редица вече позабравени обичаи и традиции като селските хора по празниците в миналото, както и седенките, а и новобранските изпращания на воиници до неотдавна... Би могло да се разказва и за позабравиния вече традиционен животновъдо-земеделски поминък на драгушинци, като и за изчезващите занаяти, свързани с подпомагането на основните селскостопански дейности.
*****
Разбира се, тук биха могли да бъдат споменати още редица празници в Драгушиново. Би могло да се говори много и за редица вече позабравени обичаи и традиции като селските хора по празниците в миналото, както и седенките, а и новобранските изпращания на воиници до неотдавна... Би могло да се разказва и за позабравиния вече традиционен животновъдо-земеделски поминък на драгушинци, като и за изчезващите занаяти, свързани с подпомагането на основните селскостопански дейности.
