ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Съхранената природа през хилядолетията е нещо, с което може да се гордее всеки жител на Драгушиново...
Когато се говори за забележителности на село Драгушиново, може би трябва да се започнe с уникалната екологосъобразна връзка на хората от селото с Природата, която до скоро - само до преди по-малко от половин век, до времето на принудителната модернизация, е била гаранция за оцеляване не само на обитателите на селото, но и на цялото разнообразие на Живата природа. Както и навсякъде, където живеят хора, и в Драгушиново е налице своеобразно одухотворяване на света около селото чрез топонимите на местностите и съхраняваните в народната памет предания за случилото се из тях...
МАРКОВА ТРАПЕЗА
За Крали Марко и Драгушиново
Най-високият връх на издигащата се точно от юг на Драгушиново неголяма планина Шовица се нарича Маркова трапеза, а местните предания неотменно го свързват с Крали Марко. Според преданията, на този връх Крали Марко си почивал, след като победил в люта битка турците. С Крали Марко е свързано и названието на един неголям дол на около километър от селото, намиращ се точно под Старио друм - Марков андък. Местните предания свързват с Крали Марко и един от символите на Големата чешма (Чешмата с обицата) в Самоков - обицата на Крали Марко. В миналото, когато и в Драгушиново е нямало Интернет, нито телевизия, а дори и задължително училище и книги, когато през дългите зимни вечери на мъждукащата светлина от пукащите в огнището дънери жените и девойките предели на пъстри хурки и грубо направени чакръци или пък пошивали кошули и елеци с изящни везби, а мъжете дялкали геги и стягали самари и ведра,
сладкодумни баби и дядовци приласкавали малките дечица около себе си разказвайки им омайни приказки и предания. В много от тях се възхвалявало юначеството на Крали Марко - владетелят притежаващ огромна сила, която използвал не за да налага властта си над знайни и незнайни народи, не за да ограбва с данъци и други повинности своите поданици, нито дори да върши героиства в своя прослава, а за да защитава своите бедни и изстрадали сънародници в смутните времена на османското завладяване. И така духът на Крали Марко, яхнал своя кон Шарколия и побеждаващ турски бабаити и кръвожадни черни арапи, но не само за да ги убие, а за да освободи три синджира роби, бил възкресяван в съзнанията на безчет поколения драгушинци, формирайки вяра и надежда, че ще дойде онова вечно чакано време, когато добрите ще надделеят над лошите...
Най-високият връх на издигащата се точно от юг на Драгушиново неголяма планина Шовица се нарича Маркова трапеза, а местните предания неотменно го свързват с Крали Марко. Според преданията, на този връх Крали Марко си почивал, след като победил в люта битка турците. С Крали Марко е свързано и названието на един неголям дол на около километър от селото, намиращ се точно под Старио друм - Марков андък. Местните предания свързват с Крали Марко и един от символите на Големата чешма (Чешмата с обицата) в Самоков - обицата на Крали Марко. В миналото, когато и в Драгушиново е нямало Интернет, нито телевизия, а дори и задължително училище и книги, когато през дългите зимни вечери на мъждукащата светлина от пукащите в огнището дънери жените и девойките предели на пъстри хурки и грубо направени чакръци или пък пошивали кошули и елеци с изящни везби, а мъжете дялкали геги и стягали самари и ведра,
сладкодумни баби и дядовци приласкавали малките дечица около себе си разказвайки им омайни приказки и предания. В много от тях се възхвалявало юначеството на Крали Марко - владетелят притежаващ огромна сила, която използвал не за да налага властта си над знайни и незнайни народи, не за да ограбва с данъци и други повинности своите поданици, нито дори да върши героиства в своя прослава, а за да защитава своите бедни и изстрадали сънародници в смутните времена на османското завладяване. И така духът на Крали Марко, яхнал своя кон Шарколия и побеждаващ турски бабаити и кръвожадни черни арапи, но не само за да ги убие, а за да освободи три синджира роби, бил възкресяван в съзнанията на безчет поколения драгушинци, формирайки вяра и надежда, че ще дойде онова вечно чакано време, когато добрите ще надделеят над лошите...
БОЙОВ ДОЛ
Чии армии са воювали в Бойов дол?
На пет-шестстотин метра в дясно от шосето Драгушиново - Злокучене, една неголяма аблатена долчинка е наречена Бойов дол. Прабаба ми разказваше, че тук е имало кръвопролитно сражение между русите и турците, по време на което се е проляла толкова човешка кръв, че в нея се удавило едногодишно теле. Според всички, при това много и напълно достоверни исторически факти, касаещи освобождаването на Самоков и Самоковско от турско робство (1877 год.) обаче, тук такова сражение не се е водило. Други местни предания свързват "Бойов дол" с кръвопролитна битка на цар Иван Шишман с турците. Достъпните, при това проверени исторически факти са категорични, че и такава сражение тук не би трябвало да е имало.
Кои тогава са воювали?
Според летописеца Константин Костенечки, изтъкнат български книжовник от онази епоха и сам българин от Костенец, Муса Кеседжията - легендарният разбойник и син на турския султан Баязид Светкавицата, загинал близо до село Чамурлии в битка за властта в Османската империя - той бил застигнат до река Искър и удушен собственоръчно от своя брат Мехмед. Така - по традиция пак от братска ръка, загинал още един турски владетел, а неговото лобно място било превърнато от суеверните пришълци от Ориента в сакрална местност, обект на своеобразно преклонение в недалечното минало от турци, а и от българи чак до наши дни...
Това е Бойов дол.
Днес в нея се намира храмът Свети Иван Рилски, а свещеният кладенец се посещава от много хора, търсещи чудодейно изцеление...
Кои тогава са воювали?
Според летописеца Константин Костенечки, изтъкнат български книжовник от онази епоха и сам българин от Костенец, Муса Кеседжията - легендарният разбойник и син на турския султан Баязид Светкавицата, загинал близо до село Чамурлии в битка за властта в Османската империя - той бил застигнат до река Искър и удушен собственоръчно от своя брат Мехмед. Така - по традиция пак от братска ръка, загинал още един турски владетел, а неговото лобно място било превърнато от суеверните пришълци от Ориента в сакрална местност, обект на своеобразно преклонение в недалечното минало от турци, а и от българи чак до наши дни...
Това е Бойов дол.
Днес в нея се намира храмът Свети Иван Рилски, а свещеният кладенец се посещава от много хора, търсещи чудодейно изцеление...
Храмът "Свети Иван Рилски" в местността "Бойов дол"
Намира се между селата Драгушиново и Злокучене. Изграден е в началото на XXI век. Местността е изключително живописна и е била обект на поклоннически туризъм още от времената на Османското владичество. Според преданията кладенецът с лековита вода е в състояние да изцери всевъжможни болести...
Един уникален храм, за който никой не знае кога е построен
Храмът "Свети Дух"
Намира се на планински връх на 2 км. северно от селото и удивително напомня по своята локализация на познатите сакрални местности на траките, пръснати из Горно-тракийската низина и Средногорието.
Според преданията от този храм е започвал път, застлан с бели камъни, които светели нощем и който е свършвал там, където била затрупаната с буси църква в подножията на Рила...
ЦЪРКВАТА СВЕТИ ТОДОР
Според легендите, много преди построяването на тази църква, на брега на река Искър е имало друга - много по-голяма, която била отнесена от придошлите речни води...
Построена е през 1869 год. и изографисана от самоковския зограф Белстойнев. На патронния й празник се прави уникален курбан от раци във всеки драгушински дом...
Стенописи от църквата Свети Тодор в Драгушиново
Любопитно: Курбанът от раци
Курбанът от раци на Тодоров ден в Драгушиново
Това е един уникален обичай за нашите земи, който е съхранен във времето, сякаш да напомня за сакралната междукултурна колизия, неизменно случваща се там, където живеят съвместно различни социални общности...
(Миниатюрна сребърна икона от Драгушиново на светец с християнски кръст и фес на главата си.)
Църквата
Според преданията, много, много отдавна, след като река Искър при един от своите разливи отнесла старата голяма черква в село Драгушиново, хората от селото решили да съградят нова. Речено – сторено – съградили я.
Зографите
Местните зографи от прочутата самоковска художествена школа както всяка година били по гурбет от Петровден до Димитровден, а когато се върнали и започнали да я изографисват, дните неусетно се изнизали и настъпили Великите пости, които траели чак до Великден... Те обаче бързали отново да заминат на гурбет и решили да осветят църквата за Тодоров ден – голям местен празник, отбелязван в Драгушиново, както и из целите предели, където се бил разселил българският народ – от Адириатика до Волга, с пищни състезания по езда на неоседлани коне.
Тодоров ден
А и самите драгушинци много го обичали, защото го свързвали и с великия конник - народен закрилник Крали Марко, на чието име били кръстили най-високия връх над селото –
******
Маркова трапеза...
Рачникът
Речено – сторено. Но може ли освещаване без курбан? Да, но пък какъв курбан може да има през Великите пости – нали това би било непростим, смъртен грях?
Събрал местният свещеник селските нотабили и започнали да мъдруват... Най-накрая незнайно на кого му дошъл акъла, че речните раци, (аtticus attacks, вид омари) са постни, защото нямали кръв и сърце, а из жилите им течало нещо бяло и така било взето мъдрото решение във всяко семейство да се прави рачник – курбан от раци...
Паметникът на убитите самоковски въстаници
През месец септември 1923 година бедни и разорени хора с леви убеждения от Самоков и някои от по-изостаналите в стопанско отношение самоковски села като Шипочан, Продановци, Рельово и др. откликват на призива на българските комунисти за "всенародна революция срещу "монархо - фашистката власт", сформират въоръжен отряд и правят опит да завладеят Самоков. По онова време Самоков е гарнизонен град, в който има значителни военни части, което предварително обрича опита за насилственото сваляне на местната власт на неуспех.
Отрядът е разбит, а голяма част от участниците в него - убити.
На около 2 километра западно от Драгушиново, близо до шосето София - Самоков е издигнат паметник на 14 самоковци, участвали в опита за сваляне на местната власт през септември 1923 година, които са убити от проправителствените сили.
